Идеята, за която се борим, не може да си отиде просто заради една метална стена, разделяща управлявани и управляващи, човеци от човекоподобни, казва за Фрогнюз студентът по право Кристиан Иванов.
Интервю на Ана Кочева
- Какво е студентското настроение около тазгодишния 8-ми декември в сравнение с предходни години?
- Струва ми се, че тазгодишният студентски празник ще е доста по-различен от предишните, или поне за част от празнуващите. Настроенията са смесени заради напрегната обстановка в нашата мила родина, но духа на предстоящите празници със сигурност ще приповдигне настроението на всички.
- Угасна ли студентският протест? Имаш ли усещането, че някой ви прегази, че държавата е толкова мощна машина, та младите нямат полезен ход срещу нея?
- Не просто не сме угаснали, ние продължаваме да горим, дори още по-силно. Студентският протест продължава заедно с гражданския и ще е така до постигане на резултат. Така наречената „държавна машина“ със сигурност ни дава равностоен отпор. Все пак градената в продължение на стотици години всеядна управляваща система не е толкова лесна за бутане. Аз лично не се чувствам прегазен от нищо. Идеята, за която се борим, не може да си отиде просто заради една метална стена, разделяща управлявани и управляващи, човеци от човекоподобни. Стените се градят и падат, важното е да не забравяме какво означава да си човек. Не смятам, че е полезно да продължаваме да се разделяме и разграничаваме помежду си на каквито и да било групи. Обединението в момента е единственият ни ход и смятам, че тъкмо там е разковничето. Ясна е политиката на „разделяй и владей”, но толкова сме свикнали да виждаме този начин на управление, че никак вече не ни прави впечатление и дори сами си го налагаме, без да разбираме, че си слагаме главата в торбата и се оставяме да ни водят към скотобойната.
- Добре, как ще продължат студентските действия нататък? Поддържате ли още контакти с други вуз-ове, какви са настоенията там?
- Въпреки незаинтересоваността на управляващите от случващото се на улицата, протестът продължава. Заедно стигнахме доста далеч от началото на вълната от нетърпимост към правителството и сега със сигурност не е моментът за почивка. Благодарение на участието на състуденти от различни университети, както от София, така и от други градове, заздравяваме нашето ядро с нови хора, които постоянно се присъединяват и искат да бъдат полезни.
- Колкото и да заявихте равна отдалеченост от политическите сили, не разсъждавате ли все пак за някаква форма на политическо обединение, да речем в някаква организация на младите хора?
- Много интересен въпрос, както и самата тема, която той засяга. Определението “политика“ се е превърнала във фасадно определение за корупция, сенчести действия, свързани със задоволяването на частни интереси и задкулисни игри с пари и разбирането на хората за такава организация, би имало недобър резултат. Не смятам, че мястото на студентите е на политическата сцена, поне не в този момент. Според мен това е място за хора, които са се показали като достойни и отговрни личности, готови да жертват част от себе си в името на по-добро общо бъдеще (различни от досега изредилите се през политическата сцена). Тук трябват стабилни ценности, непоклатими устои на добра култура и образование. Опитът също е неделима част от описанието на един добър политик. Ако не са останали такива хора тук, дали пък няма един-двама такива българи в чужбина? Днешната политика напомня на тресавище, което поглъща всичко, което попадне в мазните му, загнили води. Не, студентите биха се прекършили като клони пред масата на вековния гнилоч, ако се намесят в играта на този етап. Личното ми мнение е, че трябва да пуснем водата в казанчето и да оставим природната сила да си свърши работата. Едва след това, когато остане само споменът от някогашния бълвоч, можем да се заемем с правенето на качествена политика. Всичко това може да ни се струва като поредният сън, мечта за чисто, далечно бъдеще, но е възможно, само че единствено с обединените усилия на будни, информирани, културни граждани.
- Утопично е, но е красиво, безспорно. На младостта й приляга да протестира. Ето, сега протестират и младите в Украйна, там са буквално море. Къде са приликите и разликите с тях?
- Положението в Украйна успя да ескалира доста по-бързо отколкото тук. Първо нашите връстници излязоха по улиците, след което ги последваха и голяма маса граждани. Там за 10 дни протестиращите успяха да изкарат много повече хора на улицата и това, че толкова бързо стигнаха до състояние на гражданско неподчинение, показва истинското желание на украинците за промяна. Но не може просто така да сравним две различни държави, два различни етноса с различни национални съдби и история. С две различни цели.
- Ти си бъдещ юрист. Сега много се говори за необходимост от нова Конституция. Твоето мнение?
- Смятам, че всеки един трябва на първо място да знае правата си като човешко същество пуснато в предварително забъркания коктейл от норми, закони, правила, догми, морални и културни етикети и други определния, свързани със стрикно спазване и с регулация по повод изпълнението им. На прага сме на много голямо преобразуване на държавната машина и лека-полека се доближаваме до реалността на Оруел от „1984“. Има идеи за промени на Конституцията, но това може би не е най-наложителното действие в момента, а пък и едва ли нещо ще се промени, ако те се осъществят. Четейки върховния закон на Република България и сравнявайки теорията с практиката, се забелязават известни разминавания - резултатът от 24 години „Преход“. За съжаление не само моето бъдеще ще е в опасност, но и това на колегите ми състуденти, не само прависти, но и от всякакви други специалности. Проектозаконът за МВР, който управляващото мнозинство се опитва да прокара, ще ограничи осезателно правата, както на протестиращи граждани, така и на останалата част от обществото. Какво означава използване на сила от страна на полицията, по собствена инициатива? Ще бъдат наложени рестрикции върху достъпа до информация за хора разследвани от структурите на МВР. В отпор на това решение беше организиран протеста на 5 декември пред Народното събрание. Нека не бъдем безучастни всеки следващ път, защото в противен случай бъдещето не изглежда светло.
- А мислил ли си за Терминал 2 като вариант за изход за себе си.
- Терминал 2 мога да използвам единствено с двупосочен билет в ръката си. Идеята всички да се спасяват поединично няма да ни помогне да излезем от тази криза. Допълнителното разединение ще доведе до крах на българската нация и държава. Настоящето ни показва, че скоро българите ще бъдем напълно претопени като етнос. Да останем малцинство в собстената си държава е мрачна прогноза, която се дължи на процеси, привични за човека като биологичен вид, на миграцията, на търсенето на по-добро място за живот, независимо от причината. Това е процес, който трудно може да бъде ограничен. И като сложим неадекватното ни държавно управление за капак на всичко, мнозина мой връстници наистина мислят сериозно по този въпрос, други вече тръгнаха. Все пак, лично аз, ще остана да живея тук, но със сигурност не бих се лишил от пътуване по големия свят. Все пак защо живеем, ако не сме любопитни?
- Отправи своето послание към колегите си – не само за празника, но и за живота им нататък!
- Надявам читателите да ми простят за черногледството, което изсипвам по монитора им и нека не остават с впечалението, че в живота има само черно или само бяло.За празника на българския студент, както и за предстоящите Коледни празници искам да пожелая на всички хора неугастващ пламък в сърцата, не само за зимата, но и за цялата следваща година. Въпреки трудностите, които ни предоставя животът, ние хората имаме силата да се справяме със всяка трудност, с единни усилия, обединени под една кауза: По-добър живот утре. Не оставяйте дори един ден, без да се движите напред, без да научавате нещо ново или да правите някого малко по-щастлив. Бъдете в крак с времето, пътувайте и мечтайте.
