Един много известен британски журналист казва, че уважението на журналистите към управляващите и политиците трябва да е същото, каквото е уважението на кучетата към стълбовете за улично осветление.
С тази драстична метафора той подчертава критичната функция на медиите към властта. Но и властта трябва също да желае критика за себе си. Това е предпоставка за развитието на медиите като независими. Както е известно, България отиде на по-ниско стъпало по отношение на медийната ситуация. Според “Фрийдъм Хаус” сме сред “частично свободните медии”. От Европейския съюз там са Румъния и Италия.
Качеството на българската журналистика започна да се влошава видимо още през 2005 година. При анализа на ситуацията се отчитат много фактори и индикатори – посегателствата върху журналисти, реакцията на обществото, наличието или неналичието на плурализъм на медийните съдържания, автоцензурата, стари и нови зависимости на редица журналисти… Може да се говори и за натиска на рекламния бизнес върху медиите. Отдавна не е тайна, че в нарушение на Закона за радио и телевизия има съвместяване на рекламен бизнес и медийна собственост. Че кой не го знае...
Напоследък се създава странна ситуация. Каквото й да публикуват медиите, винаги се намира някой, който ще го нарече "поръчков материал" или за "истина от последна инстанция". Спомнете си филма на една разследваща журналистка за превръщането на Слънчев бряг в бетонни градини. Последва неадекватното поведение на 17 лобистки организации, които настояваха да се спре излъчването на филма. Бях шокирана от лексиката на тези хора. В декларацията им, забележете, до премиера те използват лексика, която си мислех, че сме забравили! Имаше дори фраза “предателство на националните интереси”!
Средата и представите на тази среда за свобода на словото наистина понякога ни връщат към стари времена. Вярно е, че в много случаи балансът между дългосрочния интерес на обществото и краткосрочния частен интерес е тежък. Понякога това изтощава и енергията на медиите. Преди време изследвах текстове за "НАТУРА 2000", но сред тях нямаше сериозни разследвания. Имаше опити за активно поведение и натиск върху институциите, медиите направиха немалко, но там, където наистина се изисква “гмуркане в дълбокото”, те не действат. Не призовавам към всеобщ медиен героизъм и не възприемам медиите като съвкупен Херкулес, който трябва да извърши всичко, което системата на правосъдието не желае да свърши.
Медиите сами омаловажиха от началото на прехода своята роля, защото ни предложиха медийна реалност от скандал в скандал. Абсурден пример е Красьо Черничкия. Питам се кой е този човек – само на 27 г., а изглеждащ като всесилен, като демиург? Защо никой не направи разследване за този човек, който може да се окаже персонификация на особеностите на прехода ни?
In memoriam
На 70 години си отиде една от любимите преподавателки във Факултета по журналистика Весела Табакова. Още от 1993 г. , откакто работи със студентите, тя е един от най-активните и уважаваните преподаватели."Не си отиде мъчително, просто издъхна, напусна ни вчера", споделили са нейни близки.
Доц. Табакова бе доктор по философия, специализирала е и е чела лекции в западноевропейски и северноамерикански университети. Научната й дейност бе концентрирана към темата за медиите в демократичното общество и етичните стандарти в журналистиката.
Табакова бе и член на Комисията за етика в електронните медии от квотата на независимите експерти. Автор е на 6 книги, на повече от 60 студии и на многобройни статии у нас и в чужбина.
"Веселка Табакова! Няма я вече. Тя умееше много неща и от тях най-умееше да говори. Имам чудната привилегия да съм си казал с нея милиони думи. От вчера те са инвестиция в небесата", сподели в социалната мрежа Георги Лозанов.
