Когато се обмислят нови програми, това не бива да се прави формално, "в движение", още по-малко "на тъмно", препоръчва историкът по повод окастрянето на учебните програми по история.
Споделям реакцията на колегите учители, че е абсурдно в горния курс на средното ни образование да няма самостоятелен курс по българска история, заяви за Фрогнюз историкът от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" проф.д-р Пламен Павлов. Той призова още да се замислим и за огромното мнозинство от завършващите младежи /изключение са само онези, които смятат да следват история, археология и етнология, и то само у нас!/, които на практика никога повече няма да изучават история на България!
От години самият учебен предмет се нарича "история и цивилизация", но това в никакъв случай не означава, че националната история трябва да бъде третирана едва ли не като придатък на историята и културата на Европа и света, казва професорът. В редица европейски държава подходът е коренно различен, без това да прави обучението по история по-малко модерно и по-малко "европейско", дори напротив ...
Моето поколение, да не говорим за поколението на нашите родители, бяхме "възпитавани" с идеологическите мантри на т.нар. интернационализъм, а патриотизмът включваше преданост и любов към ... Съветския съюз! Ако някой волно или неволно се стреми да наложи нова "матрица", бих му отговорил с думите на първия модерен наш политик и безпорен "европеец", какъвто е Георги С. Раковски: "Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!" - думи, които имат своя дълбок смисъл и в нашия XXI век, коментира проф. Павлов.
