Чухте ли? Хартиеният носител на кафяви новини "Кинкалерия" сътворил нечуван скандал! Вярно ви казвам. Каза го превъзбудено самата главна Леля на хартиения, доколкото това състояние е възможно за въпросната биологична единица.
Пред една телевизия, с много ах и ох тя обясни, че страната била пред чутовен скандал, който щял да взриви държавността. Бре, рекох си, тая държавност пак е в опасност. Заслушах се и ето какво узнах.
Бившият главен прокурор Борис Велчев бил укрил тежко престъпление - отвличане. Нечуван акт на злоупотреба с властта, правото и справедливостта. И не само го укрил, ами май го сторил умишлено. Отвличането стананало преди няколко години, но висшият магистрат се направил на ударен. Та "Кинкалерия" се заел да разследва случая с всичките си налични ресурси, тоест двама репортери и двама началници - един в сянка и един за пред камерите.
Историята е следната. В понеделник, 2 декември, се проведе поредното заседание на съда по делото "Октопод". На него бяха изслушани свидетелите Димитър Димитров и Светлин Иванов - Близнака. Близнака разказал, че е бил отвлечен от служители на ДАНС по разпореждане на Алексей Петров, който тогава е бил съветник в Държавна агенция "Национала сигурност". От своя страна Димитров потвърил, че Светлин Иванов наистина му бил казал тогава, че е бил похитен.
В тази връзка един от адвокатите на Алексей Петров поискал от съда да призове като свидетели Борис Велчев, бивш главен прокурор, Петко Сертов, бивш шеф на ДАНС и Роман Василев, прокурор от СГП. Поради късният час съдът отложил решението си за 11 декември.
Ден и половина след това "Кинкалерия" отважно публикува на 1-а страница заявката за планетарен скандал. В името на истината, разбира се. Един малък, но съществен детайл: главната Леля на хартиения носител потърсила Алексей Петров за коментар, но той отказал. Няма да гадаем защо.
Поърсих родни специалисти за мнение, но и те отказаха. Едни по хигиенни причини, други от страх, а трети се смяха от сърце. Знаели, че риба се лови в мътна вода, но не и толкова плитко...
Тогава ми хрумна да изпробвам необичаен способ за сдобиване с експертно мнение - чрез спиритически сеанс. Повиках няколко, напуснали ни отдавна светила, но се отзова само Николо Макиавели. Знаете го, онзи италиански философ и историк, известен с идеите си за модерната държава, който празнува имен ден на Никулден. Зарадвах се и го помолих да сподели накратко своето виждане по въпроса.
- Толкова ли са закъсали тези хора, та се хващат за такава тънка сламка? - попита още в началото Макиавели.
Повдигнах рамене. Тогава той продължи:
- Става дума за психологически натиск. Тази форма все още се практикува в държави като България. Цели се съдът да бъде принуден да призове пожеланите от защитата на обвиняемия Петров свидетели. Това първо. Второ: Борис Велчев да отрече, че е имало такъв случай на отвличане и затова не е разпоредил раследване. В такъв случай показанията на Димитров и Близнака отиват по дяволите. С един куршум - два заека, както казвате вие българите.
- Само толкова?..., - не скрих учудването си.
- Е, може да се допълни. Например, че отвлеченият по онова време не е направил писмено заявление или жалба. Липсвал е заявителски материал. А е липсвал, защото Иванов - Близнака вероятно се е страхувал от Петров, който е бил фактор в ДАНС. Страхът е основателна причина. Затова е казал на Димитров, но не е подал жалба. Дори е възможно да е питан от съответните органи и той да е казал, че е бил на "събеседване" при Петров. Нали се говори, че е имало някакви канения "на кафе", "приятелски беседи" и пр. Не омаловажавайте страха. След време, когато е преценил, че вече няма опасност за него, Иванов би могъл да разкаже какво се е случило. Това, че не е имало разследване не означава, че случката не е действителна. Ако не преки със сигурност има косвени доказателства. Те трябва да се проверят. Странно е друго, защо където се появи името на Алексей Петров възникват скандали и спорни моменти. Той нали не е бил оперативен работник в ДАНС, като какъв тогава е провеждал срещи, разговори и пр. Но това не е моя работа.
- Но от "Кинкалерия" съзират гигантски заговор и срив на държавността... - опитах се да задържа вниманието на великия ми гост.
- Българите сте много досадни хора... Колко балона трябва да се спукат, за да разберете, че са пълни с въздух. И друг път не ме викай за толкова дребни неща. Адвокатите поне знаят защо го правят, както и "елементарно, Уотсън", но да ме разкарваш за толкова елементарни схеми, е доста обидно... Хитростите на глупавия изглеждат грандиозни само в неговите очи и в очите на слугите му. Умните си палят огнището с тях.
Това бяха последните думи на Макиавели, последвани от порив на вятъра, напомнящ гласът на Харлей Дейвидсон, след което се възцари тишина. В този момент се събудих и погледнах през прозореца. Макар че бе декември, през стъклата проникваха палави слънчеви лъчи. Боже, колко е хубав животът, дори в България, а аз сънувам някакви скапани истории, скапани сюжети със скапани герои. Добре, че никоя телевизия не се интересува от тях.
Тъкмо, когато си помислих, че беседата ми с флорентинеца е била плод на въображението ми, гласът му ме стресна отново:
- И запомни най-после: Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни. Анадънму?
Анадънму?... Този Макиавели, този Макиавели, направо ме хвърли в оркестъра.
Лоренцо ди Пиеро
