Дали е добър, лош, напрегнат или релаксиран, бюджетът е безплоден политически дебат. Системата може да се смени само при промяна на нейната логика и всякакви разговори малко или много за парите в което и да е перо са последващи, освен ако не касаят явна несправедливост.
Приходната част на бюджета от 19 262 702 100 лв. е увеличена спрямо миналата година на база заложен 1.8% икономически ръст, увеличение на държавните такси, увеличение на максималния осигурителен праг и нов данък върху ВЕИ, който вероятно ще покрие малка част от вече милиардните загуби на НЕК.
Ако погледнем топ разходните бюджети, може да направим следната класация:
Общини – 2.3 млрд.
Военно министерство – 1.45 млрд.
Социално министество – 1, 06 млрд.
МВР – 999 милиона
НЗОК – 988, 6 милиона
Резерв – 790 милиона
Съдебна власт – 434 милиона
Образование 420 милиона плюс 100 мил от резерва
Държавни висши училища 375,8 мл
Здравеопазване – 359 млн.
Народно събрание 102 млн.
Очевидно това е бюджет на силово-социалната държава. И това е логично, предвид че 65% от населението очаква помощи, а останалите 35% са със склонност да са повече от 50% в сивата икономика.
Правителството предвижда 500 000 000 лв. за програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Това всъщност е най-важното перо в бюджета от гледна точка на намаляване на социалния разход и увеличаване на трудовата заетост. Но проблемът е, че колкото и да търся формулировка на програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", освен като описание в чл. 2 на Бюджет 2014, друго нищо не излиза. Т.е. сумата върху която се базира вероятността за икономически растеж, е формулирана имагинерно в нейното усвояване.
Бюджетът вече е факт и всички забележки са само пожелателни, което не ги прави по-малко успешни от поставянето им по време на обсъждане на бюджета. Разбира се впечатляващо бе намаляване бюджета на НС с около 12%.
Но нека се върнем към логиката на системата. Или по-сокро на нейната промяна. Никой няма нужда от лозунги и това става все по-ясно.
Дойде време партиите да се явяват на избори с бизнес план за 4 години и бюджет за 12 месеца. Всеки може да стъпи на даннит,е зададени от предходното правителство. Но иновативността в бизнес плана ще покаже целта на политиките и дълбочината на промените в обществото.
Бизнес планът на едно кандидат-правителство трябва да има фокус върху дългосрочни процесни политики, които променят мисленето в обществото към ценностна система, базирана на личностно развитие и обществена полезност, заетост, устойчиво потребление, предприемчивост, иновативност. Разходните бюджети на различните министерства, държавни учреждения, общини и комисии е редно да се заложат като процент, а не като суми. Според политиките. Най-важното е заетостта, образованието, устойчиво развитие, здравеопазването, иновации. Тези политики гарантират развитие на едно информирано общество в информационна среда, неоткъсната от природните ресурси, основополагаща на високи технологии и електронизация. Така ще може да се защити увеличение например с 1% на 10-процентния плосък данък (за сравнение в Кипър е 12.5% ), което ще ефектира драстично в големите суми , но не и в малките, а ще даде 10% резултат в приходната част на бюджета. Т.е. не популизъм с еднократни социални мерки е нужното на народа, а план за действие, в който да участва всеки с колкото може.
Държавата не може да абдикира от ролята си на ядро на обществото и е крайно време да спре да се изявява само като инкасатор и счетоводител ТРЗ. Очакванията и надеждите са ми в едно явно и силно публично-частно партньорство, което да анализира секторно, отраслово и географски проблематиката и развитието на бизнеса, на база на което да се организира план за развитие, който да включва инвестиции, нови производства, нови работни места, последваща интернационализация и приватизация. И това, сега се замислям, не е нова идея. Великият Китай именно така излезе от изолацията си и се превърна в супер сила и в представите на света (защото в собствените си представи винаги е бил небесното царство на земята).
Европейските фондове, които имат своето адекватно измерение спрямо почти едномилиардната вноска на България в европейския бюджет, не може повече да се раздават по настоящата логика. Много хора не знаят за възможността, други не мога да си позволят 8-12% разход за консултант, трети не могат да намерят финансиране на проекта. Очаквам държавата да промени регламента. Да поеме изработването на проектите за информираните граждани срещу определен процент за одобрен проект. Да разработи проекти, които да предлага за публично-частно партньорство на кандидат-предприемачи с уговорка за планирана приватизация в рамките на 5 години. Очаквам да гарантира 50% от финансирането с НГФ.
Правителството демонстрира с Бюджет 2014 много социални отстъпки и еднократни жестове на разбиране към тежката финансова ситуация. Но перспективата е различна от моментната снимка и тя не е ясна. Нормално е, ако имаш 100 лева, да се фокусираш как да станат 1000 или как да смениш социалната си група. Този фокус е много размазан, ако е изобщо наличен в Бюджет 2014. Не е ясен бизнес планът и не приемам социалното да се изразява в помощ, а не във възможност.
Рада Коджабашева,
икономически експерт на "България без цензура"
