Българската православната църква почита на 9 декември зачатието на Богородица от нейната майка - Света Анна. Света Анна (чието име идва от староеврейската дума Hannah - "благодат") е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците.
Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, че той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!". След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Иисус.
В народните обичаи 9 декември е свързван и с поврата в природата и новото начало. Според обичая момите засяват в плитък съд, обикновено ново гърне, пшеница с вода и наричат: ако до Васильовден покълне, момичето ще се омъжи през годината.
Според фолклора в нощта срещу празника Анино зачатие (известен още като Зимна Св. Анна) най-силно "хващат" заклинанията, прокобите и магиите. Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различни забрани: жените не трябва да работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.
