Социалните мерки в помощ на бедните граждани са важни, но са само кръпки и не решават проблема на българското общество. Няма я политиката, която премахва бедността. Това заяви бившият социален министър Иван Нейков по БТВ в коментар на изследването на Евростат, според което 49% от българите са в риск от бедност.
Проблемът е, че България не е оглавила тази класация, а заема едно и също място, откакто европейската статистическа служба измерва риска от бедност и социално изключване. Това посочи директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев.
Икономистът от „Индъстри Уоч” Лъчезар Богданов също подчерта, че България е ситуацията в България не се е влошила, а винаги е била такава, защото държавата е най-бедната членка на Европейския съюз. „Това изследване показва, че има връзка между растеж, инвестиции и бедност. Пряка е връзката между възможността да имаш доходи и да можеш да си позволиш някакъв стандарт на живот”, заяви той.
Иван Нейков подчерта, че съществува един чисто български феномен, който статистиките пропускат да отчетат – собствеността на жилище. „Българите не плащат наеми. Ако си собственик на жилище, Евростат веднага те вади от групата на бедните”, обясни анализаторът. Той обаче подчерта, че всяка година в България расте делът на хората, които не могат да водят живота, който искат.
Любен Томев предупреди за изключително тревожната тенденция, че дори да бъдат създадени нови работни места, идва поколение от около 600 000 души, голяма част от които са неграмотни и ще могат да работят нискоквалифицирана работа срещу ниски доходи. „Важно е да се помага, но трябва да се инвестира в хората”, препоръча анализаторът от КНСБ.
Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч” определи образованието като най-важно в това отношение. „В Швеция например, един от трима работещи е непрекъснато в някакъв проект за преквалификация. В България това е едва около 1,5%. Там където няма заетост, риска от бедност е 2-3 пъти по-висок”, обясни той. Икономистът нарече образованието „личен избор” и посочи освен него необходимостта от условия някой да инвестира в дадено населено място. „Ако си последен, не е достатъчно да тичаш заедно с другите, трябва да си много по-добър. Трябва да предложим нещо повече от законодателство”, обясни той.
С коментар по въпроса за допълнителната квалификация се включи и Иван Нейков, който обясни, че липсва връзка между новите умения и нуждите на работното място – затова квалификациите на много хора не са били отразени в заплащането им. „Ние отчитаме дейност по квалификация, а на пазара на труда се оказва, че не това се търси”, обясни Нейков. Той обаче отправи и критика към работодателите, които според него също имат отговорност към повишаване на уменията на служителите си, а не само държавата. Любен Томев подкрепи тази теза със статистиката, че едва 20% от работодателите са вложили някакви пари в квалификацията на служителите си. „Работната сила по никакъв начин не се поддържа”, смята той. Лъчезар Богданов обаче посочи, че работодателите ще инвестират, когато това е част от цялостната промяна на средата към по-добри условия.
