На днешния ден през 1885 г. представителите на България и Сърбия приключват преговорите за мир помежду си, с което се слага край на Сръбско-българската война.
Единственият член на подписания по-късно договор в Букурещ постановява възстановяването на мир между двете държави. Границите остават непроменени, въпреки успехите на българите. Единственото, което печели България от войната е признаването на Съединението.
Войната избухва два месеца след като то е обявено. Причината за това е несъгласието на Сърбия с териториалните промени на Балканския полуостров. Войските в западната ни съседка са мобилизирани почти веднага. България е уведомена официално за това. Сръбските власти съобщават, че ще признаят съединението само при условие им бъде преотстъпена територията около Видин, Трън и Радомир. Българските власти отхвърлят това искане.
На 27 септември сръбските войски се опитват да преминат границата между двете държави при Трън, но биват отблъснати. Месец по-късно този опит е повторен.
На 2 ноември 1885 година Сърбия официално обявява война на България под претекст, че български войски са нападнали пограничните й райони. Първият сблъсък на двете войски става при Цариброд.
Всички странични наблюдатели залагат на бърза и лесна победа на сърбите. Причината за това е скорошното освобождение на България и липсата на добре обучени военни кадри. На практика, младата балканска държава няма никаква подкрепа. Всички съседни държави са й обърнали гръб заради съединението, а и Русия се изтегля от територията й, отново в резултат от събитията от 6 септември. Първоначално военната подготовка на сърбите дава своето отражение. В първите дни на конфликта българските войски претърпяват значителни поражения.
Дните от 5 до 7 ноември са решаващи за изхода от войната. Това са дните, в който се води битката при Сливница. Въпреки численото превъзходство на сърбите (25 хил. към 11 хил.) на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница навлиза в Сърбия, след като разгормява противниковата войска при Ропот и Комщица.
До 16 ноември се водят боеве по всички флангове, като превес има българската. На 12 ноември Русия и Великите сили изпращат нота на България за започване на мирни преговори, но тя бива отхвърлена от княз Александър I.
Военните действия приключват след обсадата на Видин. На 15 ноември българите излизат от крепостта и подкрепени от населението на гр. Калафат успяват да отблъснат вражеската армия. На 16 ноември, под натиска на Австро-Унгария, започват мирните преговори. Великите сили се намесват, за да предотвратят пълния разгром на сръбската войска.
