Днес frognews.bg играе своето премиерно медийно представление. Всички в екипа се вълнуват. Не е шега работа да стартираш в Интернет в деня на главоболието и махмурлука, след Свети Трифон Зарезан и Свети Валентин. Който се бои от мечки, да не влиза в гората, казват старите хора.
Жабешки новини, какъвто е буквалният превод на името ни, прави своята заявка за място в медийния пазар. Ще го извоюваме в рицарска битка. Ако ни наложат други правила, ще усвоим и тях, но ще си проправим път напред. Нашите оръжия са класически: читателят винаги има право; няма забранени и деликатни теми; търсене на скандала, където и да е, от който и да е забъркан, до дупка; пред журналистическото перо всички са равни; обществото има право да знае всичко. Това е нашата религия.
„Свобода на словото” у нас вече е празна приказка, изпята песен. Натруфени, богати и сервилни са не една и две медии. Стремежът на някои техни началници и представители да бъдат възприемани на всяка цена като част от елита, ги отдалечава от двата основни принципа на журналистиката: винаги в опозиция и посредник на новините. Несъобразяването с тези два кита води до обслужване на силните по слугински маниер, както и до скриване на новини или отразяването им в удобен за някого вид. Свидетели сме всеки ден на подмяната на уж заветните журналистически ценности. Размахват ги като Самарското знаме по време на тържества, годишнини и връчвания на награди, които по своята пищност съперничат на помпозните балове на Краля Слънце и Хенри VІІІ, после ги прибират в нафталина.
Искаме да дадем думата на нашите читатели. Не като в някои предавания по радиа и телевизии, където едни наплюват други и обратно. Предлагаме ви да разкажете своята история, да опишете абсурдите на бюрокрацията, неволите си из българските болници, или възхищението си от добре свършена работа, от проявена човещина. Ваша воля. Темите от вас, форумът от нас.
Българското общество трябва да извърви дълъг път до своята зрялост. В ЕС сме новият ученик в класа, на който всички се присмиват, правят му номера, високомерничат с него, пробват го на разтягане, натиск, свиване, замръзване и кипене. Можем да издържим теста, ако не ни е страх и срам да се гледаме в очите. Ако уважаваме себе си и другите до нас. Ако живеем по Максвеберовия модел на компромиса, без да сме писали десертации по философия. Ако искаме да ни е хубаво заедно, тогава ще ни е хубаво и с другите.
Но дотогава има много време и много подводни камъни. Очакват ни засади, удари под кръста и челни сблъсъци.
Щом ще вървим заедно напред, ще ви будим, дори когато много ви се спи, когато сте препили, ще ви ръчкаме, когато не сте в настроение, ще упорстваме в търсене на малките истини от всекидневието. Ще преследваме новината и няма да се откажем, независимо коя партия или политик се опитват да я скрият в сейф, на морското дъно или в банкова сметка.
Защото сме гласът на жабата! Креслив, неочакван, понякога неканен, но символ на чистата среда. Нека ни чуят и глухите. А за онези, които разбират стълбата на Смирненски единствено като водеща нагоре, ще кажем: като не искате да чуете гласът на обществото, ще слушате гласът на жабата.
