ИНТЕРВЮ

Патриотичното възпитание не е отживелица, а необходимо условие за успешното формиране на националната идентичност на нашите млади граждани, казва за Фрогнюз преподавателката по история, която не е съгласна с предложените промени в учебното съдържание, засягащи изучаването на родна история

- Г-жо Симеонова, изненадват ли Ви новите програми по история, качени на страницата на МОН?
 

- Познавайки основните моменти в новия образователен закон, според който основно образование се получава след 7. клас, а в горен курс се въвеждат две гимназиални степени, бяхме подготвени, че предстои разместване и преструктуриране на учебното съдържание по всички предмети, включително и по история. Това, което ни изненада в новите програми по история, бе отпадането на предмета История като задължителен за втора гимназиална степен. Сериозно ни смутиха и направените промени в учебното съдържание, засягащи изучаването на родна история. 

- Разбрахме, че сега тече представянето им пред учителите в страната. Каква е учителската реакция?

- Продължава представянето на новите учебни програми по региони - учудващо за нас, учителите по история от Варна, доста мирно и тихо. Даже в пресата прочетох становище, че програмите по история са по-смислени от тези по български език и литература. Не бих  могла да се ангажирам с оценка на програмите по БЕЛ, които не познавам, но категорично не бих могла да определя като „смислени” промените, които засягат сериозно способността на историческото образование да поддържа жив българския дух. Единствената засега реакция е на историческата колегия от Варна - написахме отворено писмо, което ще разпространим в медиите. Подписано е от над 30 учители по история. Надяваме се гласът ни да бъде чут.

- Какво точно Ви смущава в предвидените промени, засягащи преди всичко българската история?

- Основните ни забележки са към промените, засягащи изучаването на българската история, които според нас водят до опасното й неглижиране. В своята цялост родна история ще бъде изучавана единствено в 6. и 7. клас, а в 8., 9. и 10. клас тя ще се учи епизодично като част от световната история. От публикуваните програмите не става ясно какъв ще бъде заложеният процент българска история, тъй като и в сега действащото учебно съдържание обзорно като част общата история се изучават по няколко теми история на България. Освен това в новите програми липсва самостоятелен цикъл по българска история в горен курс, което безспорно ще попречи на младите хора да придобият цялостна представа за миналото ни. Много забележки имаме и към профилираната подготовка по история. Противно на всяка национално отговорна логика в 11. и 12. клас  историята на България се загатва в предвидените общи теми, като отново авторите не са посочили конкретен процент родна история. А в 12. клас учебното съдържание се фокусира върху темите: феминизъм, хипи поколение, олимпийско движение, синдикално движение, права на човека, история на ЕС и т.н. Без да отричаме необходимостта от многоперспективност на историческото познание, ние бихме искали да напомним, че патриотичното възпитание не е отживелица, а необходимо условие за успешното формиране на националната идентичност на нашите млади граждани. Наред с това учебното съдържание трябва да отговаря и на очакванията и нуждите на учениците. В последните две гимназиални години те се подготвят за своя най-сериозен житейски избор. Все повече са тези, които избират да кандидатстват във ВУЗ, полагайки изпит по История на България.

- Междувременно се чу, че университетите ще променят изпитите си и вече няма да приемат с изпит по българска история. Възможно ли е това; сериозно ли е и докъде ще ни доведе?

- Не съм университетски преподавател, но поне за мен е малко вероятно висшите учебни заведения да променят своята кандидатстудентска програма по история. Само напомням, че шест години след въвеждането на матурите зрелостните изпити така и не станаха вход за най-желаните специалности. Моите очаквания са, че история на България ще продължи да бъде един от най-често полаганите изпити и през следващите години, при това не поради приписваната на висшите ни учебни заведени консервативност, а поради факта, че преподавателите от историческите им факултети са сред най-ревностните радетели за българското.

- И докъде ще ни доведе? 

- До силно понижен интерес към българската история, до трудности при формирне на националната идентичност, до нихилистично възприемане на съвременната българска действителност, до липса на усещане за национална значимост (в рамките на Европа ние не сме малка страна).

- Имате ли представа кой е правил новите програми, те съгласувани ли са по някакъв начин със самите учители?

- Не, никаква. Едва на съвещанието разбрах, че колега от една варненска гимназия е участвала в подготовката им. При обсъждането на програмите не присъства представител на авторите и те продължават за нас да си бъдат анонимни. За съжаление, преди написването на новите програми, МОН не съгласува с нас идеите и визията си за бъдещето на обучението по история. Крайно време е МОН (визирам институцията, а не конкретен министър или партия) да приеме, че учителите сме основният двигател на реформите, че ние сме субекти в образователните промени, а не обекти, които безропотно трябва да преглъщат поредния експеримент.

- Кажете ни от опит – интересуват ли се българските ученици от историята като предмет, познават ли в достатъчна степен българската история, вълнува ли ги въобще?

- Интересуват се, четат допълнителна литература, следят историческите предавания, обичат да дискутират исторически теми. Много често задават въпроси извън конкретното учебното съдържание. При нас например две трети от избралите профил История в 12. клас са ученици, които няма да кандидатстват с история, а са записали този профил, поради афинитета си към историческата наука. Макар и космополити, днешните учениците най-силно се вълнуват от българската история.

- Кой период от българската история ги интригува най-много?

- Много е индивидуално. Не бих казала, че има период, който да няма своите „феновe”. Това, което отчитам като общо, е желанието да обсъждат спорни въпроси от българската история. Често поводи за такива дискусии са мнения от интернет форумите или проблеми, повдигнати в телeвизионните предавания – „История. бг”, „Памет. бг”, „Час по България”.

- А как гледате на кражбите от българската история? Въпросът ми само на пръв поглед стои встрани от темата, но всъщност има много общо с нея...

- Кражбата (независимо на какво) е престъпление и по божиите, и по човешките закони. Впрочем Вашият въпрос ми подсказва още един аргумент в полза на изучаването на българска история. Често историята на България е подложена на фалшификации. За да ги възприемем обаче като такива, би трябвало детайлно да познаваме родното минало, което едва ли би се случило след въвеждането на новите учебни програми.

- Кажете какви стъпки възнамерява Вашата колегия да предприеме нататък?

- Написали сме отворено писмо, което разпространяваме в медиите. Смятаме, че българската общественост трябва да знае за предстоящите промени. Надяваме се да предизвикаме сериозна и прозрачна дискусия, в която да се включат не само безименните експерти, създали новите програми, но и широк кръг учители, учени, журналисти, общественици, граждани – всички, на които не им е безразлично какво ще стане с нацията ни.

- Бихте ли коментирали накрая една мрачна прогноза (по-скоро във вид на превенция) – какво се случва с поколенията без историческа памет?

- Най-мрачната ми прогноза... картата на Европа, но без България.