В него ще събере експерти от партии и граждански сдружения по примера на Саркози и Рейгън. Трябва да дадем пример за голям центристки обединителен проект, който да замени Реформаторския блок на фона на тоталния разпад на партийните съюзи. Имахме колебание дали да не тръгнем сами, но смятам, че е нужна по-широка подкрепа.
Първоначално се надявахме да работим заедно с реформаторите в бъдещия парламент, но това вече не може да се случи, след последните скандали в блока. Не може в 21 век, след 10 години членство е ЕС, да се изключват хора, защото много приказвали и давали интервюта. При тях се получи блок с цензура, обясни Бареков. Той се зарече, че движението му и занапред ще е максимално отворено за експерти с различно мнение и за десни структури, стига само да се изпълни изискването за чисто минало.
Още тази събота (на 21 декември) новият политик учредява инициативен комитет за създаване на партията си.
Политиката от доста време е заключена и проблематиката е много широка и дълбока. Една нова формация, която иска да смени логиката, трябва да бъде широко представителна – да са добре дошли хора с различни разбирания и експертиза, коментира идеята за центристки съюз политическият експерт от ГД „България без цензура“ Рада Коджабашева.
В последните години заради редица политици забравихме в каква република живеем. В една парламентарна република, истинският граждански контрол се прави в парламента. За това е нужна нова парламентарна група. Сега в НС няма действаща истинска опозиция, обясни нуждата от съюза лидерът на Единна народна партия Мария Капон. Пример за успешна политика с привличане на най-добрите експерти са Саркози и Рейгън, посочиха Ангел Славчев от Граждански контрол и председателят на ГС „Европейски демократичен път“ Димитър Абаджиев.
Как демократично се търсят решения чрез дискусия с различни мнения показа ГД „България без цензура“ с поредната си кръгла маса за енергийните проекти и инфраструктурата. „Политиците вкараха в игрите си тези два най-важни сектора. През последните години те са силно политизирани. Вина за това имат и леви, и десни", обясни Николай Бареков.
Като най-важните приоритети за развитието на страната участниците в дебата посочиха диверсификацията на енергетиката и политическата воля за стопански възход. Дискусията бе на академичната общност, а не на политическата, категорични бяха те.
Днешният разговор за България беше доказателство за това колко е необходима силна политика за планиране на енергийното стопанство, обобщи Коджабашева.
Бареков заяви подкрепата на движението си за всички големи инфраструктурни проекти в България и за енергийно независимо и балансирано отношение с трите партньора – Русия, Европа и САЩ. „Искаме да спре да се краде в политиката. Българските политици са безобразници, когато става дума за харчене на народната пара. Нека има толкова АЕЦ, колкото са нужни, но да не се превръщат както „Белене“ в политическа хранилка чрез комисионни“, изтъкна лидерът на движение „България без цензура“.
Кръглата маса бе част от инициативата на движението "10 разговора за България". Модератори бяха Бареков, Мария Капон и Димитър Абаджиев. Сред участниците в дискусията са професорите Петър Славдейков, Атанас Стасев, Петър Иванов, Никола Алтънков и Катя Георгиева, както и доц. Боян Киров, доц. Величка Рангелова, инженери и експерти от двата банша.
