През 2013 г. медиите постепенно се свързаха с развиващите се граждански процеси, станаха част от тях, започнаха да им осигуряват терен и си върнаха критическия поглед към политиката, каза по БТВ шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов и сравни 2013 г., 1990 г. и 1997 г. като години на силни граждански настроения.
Един от резултатите е липсата на 100 дни медиен комфорт за властта - повече няма да го има за никоя власт, смята Лозанов.
Медиите влязоха в друга роля заради гражданската журналистика и социалните мрежи. Успяха да влязат в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че няма да го стоят, коментира той негативната тенденция България да бъде най-изостаналата страна в ЕС по отношение на цензурата в медиите, свързана, по думите на експерта, с прозрачност на собствеността и финансирането, включително от административни структури, както и със самочувствието на журналиста.
Това не значи, че няма маргинални медии, които силно се политизират, това е негативна тенденция. Нормативно не е забранено да има партийни телевизии, но обикновено в Европа не се случва. Има изискване медията да поддържа гледни точки, медията няма как да се затвори в една гледна точка. Това се забелязва не само в медии, но и при журналисти, каза Лозанов.
Една партийна медия по условие е екзотична птица, особено при електронните медии, които поддържат медиен баланс. Не е въпросът в партийната телевизия, една телевизия може да бъде партийно ориентирана и без да е финансирана от партийна субсидия, обясни той.
