ЧЕРНО И БЯЛО

Не става дума да си „за” или „против” Гамизов, който ядоса с критиките си Първанов и Борисов, а за това как попадналите в целта словестни стрели предизвикват пълна мобилизация на наказателния пропаганден апарат.

Бих могъл и аз да се изкажа по темата на деня от вестници и сайтове (така де, нали, както научихме от последните статистически данни на една агенция, близо 12 на сто от българите, предимно млади и образовани, научават новините от мрежата), която дефилира под обобщаващото заглавие „ Кой сте Вие господин Гамизов?. Защото го познавам. Не много добре, но достатъчно, за да имам мнение, с всичките условности по отношение на човек, с когото си се виждал няколко пъти и си интервюирал веднъж. И вероятно би трябвало да се замисля преди да кажа добра дума, за да не го дискредитирам пред преследвачите му, които биха казали -„аха, щом един такъв никакъв го харесва, значи ясно..."
Знам какво е да ти пуснат кръв и да те посочат на ловните си кучета. Сега ги отвързаха и ги насъскаха. С изплезени езици, с пяна на уста, те си вършат работата, за която им плащат. За лоша дума за Гамизов не се сещам, че да им угодя, както им угаждат внезапно активизиралите се „разследващи" журналисти.
Също трябва да направя уговорката, че не съм се ровил в миналото му, нито съм говорил с баба му, леля му, класната, съседката и други меродавни източници за „истинския" му облик - такъв, какъвто настървено го рисуват пуснатите по следите му придобилите смелост да се борят срещу неправдата „колеги". Те, както обикновено, бранят покровителя си Голиат от прашката на Давид.
Още преди месеци от една редакция ми казаха, че не могат да ми публикуват статия с критики срещу президента, защото наскоро дали думата на Гамизов и настанал страшен задкулисен вой, поради което трябва да мине малко време, за да спадне напрежението.
Мина. И не малко. Но не спадна. Напротив, както се вижда. А се вижда също, че Гамизов много отдавна ги е ядосал, но са се правили на умрели симитлийски лисици с надеждата да му запушат устата с връзките си по медиите, както правят обикновено с подобни случаи.
По-важно е кое се схваща като неправда. Тя бива зададена като тема на помагачите на властта ( и опозицията, оказва се, в лицето на г-н Борисов, който също е сред засегнатите от волнодумството на Стефан Гамизов), след което от едната крайност, от тактиката на маргинализирането на противника, се минава в другата, на заповедта да се приложи вариант номер две: „направете го известен, но по „оня начин". И те го правят. Доколкото могат ( защото не разбират, че за доста българи хайките им срещу определена личност правят преследвания именно ЛИЧНОСТ, която печели симпатии само с факта, че по нея стрелят хранениците на олигархията и нейните властови марионетки). Така днес (вчера-б.р.) в двата най-тиражни всекидневника с национално разпространение на Гамизов е отделено подобаващо място - в смисъл, каквото подобава на посочен от най-високо място Враг на държавата номер едно (за момента).
Такива „работи" се разследват у нас. Любопитството на „разследващите" не се дразни от евентуална проверка на далаверите на господарите им по държавните кабинети и сараи (театралните инсценировки с репортерския интерес към хотела на Доган  само разсмиват с инфантилността на постановката - а знаем, колко заядливи могат да бъдат колегите, ако им позволят, когато трябва да бъде наритан падналият или вързаният!).
Не се разследват например корените на организираната престъпност. Спискът на недосегаемите теми и персони в държавата е дълъг. Но ще спомена само една. Защото прословутото изнасяне на пари с куфарчета, колкото и вероятно да е, си остава недоказуемо деяние на тогавашните безнаказани господари на държавата. Докато износът на цели композиции с материали, суровини (казват и с боеприпаси, че и оръжия направо) е колективно дело на стотици участници и свидетели. Пишещият тези редове многократно е призовавал да бъде направено очевидното, да се копне назад във времето, когато контрабандата в особено големи размери в нарушение на международното ембарго срещу бивша Югославия направи обикновените мутри и началниците им милиционери милионери в зелено (тогава още нямаше евро).
Някой да си спомня, че два елитни отряда от униформени младоци, но от различни служби, се биха до смърт на ничия земя на западната ни граница заради охраняваните и преразпределяните от тях контрабандни канали? Едва ли. А и нямаше да се чуе изобщо за този срам (през 1994-та), ако не бяхме го написали във в. „Експрес", на който имах честта да бъда главен редактор, малко преди да го закрият заради подобни „безобразия" (безобразие у нас е да кажеш неудобни за властта истини - колкото по очевидни са те, толкова по-голямо е „безобразието" да ги назовеш).
Споменавам отделно примера за срастването на престъпността с държавата по време на ембаргото заради тежестта на престъплението, довело ортаците там, където са днес: на върха. На същия, който подставените лица на олигархията отбраняват под маската на спартанци от Термопилите, нападнати от брюкселските експертно-политически орди. Тази фалшива битка нямаше да се разиграва, ако организираната престъпност не беше заякнала като юнак, що бозал от контрабандното държавно мляко годни наред, а след това се предрешил на добре облечен бизнесмен. А че борбата иска жертви (другари!), това е видно от многозначителната бройка: 150 паднали от поръчкови убийства герои на „прехода" (маратонски, наистина) са горе-долу половината от загиналите на Термопилите общо 300 убити спартанци.
Така че, не става дума да си „за" или „против" Гамизов, който ядоса с критиките си Първанов и Борисов, а за това как попадналите в целта словестни стрели на една публична фигура предизвикват пълна мобилизация на наказателния пропаганден апарат, вдигнат на крак в пълно бойно снаряжение да громи врага с арсенала си от оръжия за масово омаскаряване.  А този въпрос води още два: кой ще е следващият и докога ще продължава всичко това?