Безскрупулен убиец и нагъл беглец или жертвен агнец - това са двете истини за Илиян Тодоров. Темида отсече на 4 декември 2013 г. - 27-годишният перничанин трябва да лежи до живот, защото е заклал Кирил Въжаров и Васил Александров пред дискотека "Соло" на Великден 2009. Днес, 16 дни след присъдата, официално Илиян е не просто двоен убиец, а и беглец от правосъдието. За двама души обаче той си остава невинна жертва.
Родителите му Венцислав и Петя Тодорови на тази Коледа ще се молят за чудо, пише "Стандарт". Да, времето няма как да се върне назад. Но делото срещу сина им - защо не, ако намерят ново доказателство, което да обори тезата на обвинението. Вече 4 г. Тодорови търсят - сламката, която да превърне сина им от убиец в невинна жертва.
1 година и 4 месеца - толкова дълго Петя и Венцислав не са виждали сина си. Илиян е беглец, но тиражираните из медиите версии, че се крие на Острова, не са верни, признават родителите му. "Някъде в България е, не вярвам да е минал границата, защото всичко се проверява, а ние не сме в Шенген. За мен е важно, че е жив", изповядва се майка му. "За последно го видях в Пловдив през есента на миналата година. Каза ми, че заминава с приятелката Милена за Варна", разказва Петя. Илиян и момичето се запознават като студенти в Софийския университет. И след истерията "Соло". Милена не се отказва от него и го последва дори в решението му да е беглец.
"Познавам я, виждала съм я, но той никога не ми я е представял официално като жената до себе си", признава Тодорова. За видеообръщението към Сотир Цацаров, което Илиян качи в нета миналата седмица, пък казва: "Стори ми се много емоционален, но пък в думите му имаше решителност, неистово желание да се бори за истината".
"Решението на ВКС е огромен шок, при две противоположни присъди най-нормалното нещо е делото да бъде върнато за доразследване", категоричен е и съпругът й Венцислав. "Сега се чувстваме като жертва на държавната машина, която трябваше да отговори на обществените очаквания за наказание за убийството на двете момчета", смятат родителите на Тодоров.
През четирите години след инцидента пред "Соло" Петя нито веднъж не се усъмнила, че синът й е убиец. "Напротив, 1 г. в следствения арест и още 1 г. и 7 месеца в затвора, той непрекъснато ме питаше: Мамо, нали знаеш че съм невинен, нали ми вярваш?", споделя Петя. "Няма как някой да успее да твърди пред всички свои близки, и то толкова време, че е невинен. Не би издържал психически, поне така казват психолозите", казва и бащата Венцислав.
Двамата искат да говорят, искат доводите им да бъдат чути от повече хора. Прекъсват се, всеки се сеща за различни детайли от съдебните заседания, от ужаса, когато са го видели за първи път след злощастния инцидент. "Обади ми се може би час след мелето пред дискотеката. Беше събота призори. Каза ми: "Мамо, нападнаха ни!", връща лентата Петя. "Докато се оправим и да отидем да го вземем в блока в "Красна поляна" в София, е минало време. Отидохме към 6-6,30 ч", продължава разказа си майката на Илиян. "Чакаше ни отпред пред блока, по лицето си имаше разрези от чашите, целият трепереше от страх", продължава Петя. В онази сутрин Илиян разказва на родителите си как през нощта в жилището му дошли някакви хора, които го заплашвали със смърт: Ще мълчиш, иначе...! му казали те. "Как са намерили толкова бързо адреса, кой ги е насочил към него, не е ясно", казва Петя. Малко по-късно, по обяд, тримата излезли да се разходят.
След това Илиян изведнъж решил, че трябва да се изруси. "На няколко пъти му казвах: "Мамче, за какво ти е това?" Сякаш искаше да се обезличи по някакъв начин. Според мен това беше някаква реакция от страх", смята Петя. "Никога не съм предполагал, че след това ще бъде изтълкувано, че така е искал да промени самоличността си. Защото не се е крил нито минута от МВР. Заведохме го в ранния следобед в полицията в Перник. Обадиха се в София, нямало кола, прибраха го в столицата едва късно вечерта", уточнява пък Венци. Тодорови се спират подробно на хронологията, за да оборят публикации, според които след фаталния 18 април 2009 г. Илиян се е крил 3 дни "вдън земя". "Всъщност през тия 4 г. ние бяхме неглижирани, никой не ни даваше думата, искаха ни по 15 000 лв., за да разкажем историята си и да бъдем на първа страница", оплакват се двамата. Признават, че са предпочитали да се опират само с фактите от съдебното следствие и експертизите. Сега се чувстват виновни, че не са изказвали на висок глас това, което става на заседанията, и не са накарали Илиян да говори пред съда.
Тодорови са твърдо убедени, че правосъдието ни не си е свършило работата. "Прокурорът на 20 страници обяснява в детайли действията на Илиян от обяд - с кого се е видял, какво са си казали. Когато обаче стига до инцидента в малките часове на нощта, е невероятно пестелив - след като извършил деянието, се качил в такси и заминал", казва Венцислав. В мотивите си пък Върховният касационен съд (ВКС) посочва, че Илиян е единственият, който носи нож по време на мелето. "Ами никой не е проверил останалите, никой не ги е питал, как така това се приема за установен факт?!", пита бащата на Илиян. "Осъдиха го на основата на експертиза, в която се допуска, че смъртоносните прорези биха могли да бъдат причинени с всяко от трите оръжия, представени в съда. А пренебрегнаха експертите, които казваха, че с ножа на Илиян - дълъг 8 см и дебел, не може да бъде нанесена рана, дълбока 10 см и тънка едва 3 мм", казват родителите на Илиян. И споделят: "Чувстваме се измамени от живота", казват Петя и Венцислав Тодорови.
