Очевидно има известна промяна в икономическия климат с идването на това правителство. Тя е свързана с това, че имаме по-голяма ориентация към социалните проблеми на хората, от една страна, а, от друга, имаше желание да се вкарат повече пари в бизнеса като се намали задлъжнялостта на държавата към фирмите. Обаче това засега не внася коренна промяна. Положителните очаквания са свързани с това, което става в европейската икономика.
Това коментира пред БНР проф. Ганчо Ганчев. Според него правителството не е допринесло за "коренна промяна" в социално-икономическите условия. Ганчев отчете, че основна разлика между бюджетната политика на Дянков и Орешарски е отношението към разходите в образованието, но в груби линии не сме излезли от периода на стагнация и дефлация, за което са необходими по-големи реформи.
Сериозен фактор за стабилизиране на финансовата и банковата система би било влизането в Еврозоната, което става все по-наложително. Имаме примера на Естония и други страни, които имат сходна на нашата икономическа структура и финансова система, които влязоха в Еврозоната и това се отрази положително върху икономиката им. Според мен едно по-тясно интегриране в банковия съюз и в еврозоната би-било изключително полезно на този етап на развитие на българската икономика, каза Ганчев.
Експертът не вижда проблеми с валутния борд у нас, но посочи като положителен пример страни като Естония, излезли от валутния борд с влизането си в Еврозоната. Липсата на електронно правителство е причина за тромавата бюрокрация, която непрекъснато дърпа бизнеса назад, изтъкна той.
