Човек живее по-хубаво, като е млад. Биологическата възраст играе голяма роля и понякога влиза в противоречие с историческата обстановка. Един много добър мой приятел - унгарският драматург Шпиро Джордже - беше написал цяла книга за това, че и по време на най-голямата диктатура може да се появи най-нежната любов.
Казвам го не за успокоение, а просто защото го зная, казва в интервю за в. Стандарт проф. Б Биолчев. Интересува ме защо хората непрекъснато се стремят да унищожават младостта и възможността да се усмихваме - защото сме единствените същества на този свят, които са обдарени с усмивка. Защо си създаваме толкова препятствия, толкова взаимна мъка. Всъщност това е книгата ми за 1912-13 година. Това е време на непрекъснато преселение, на разместване на народи, които невероятно много си приличат по много неща. Говоря за намесата на митологии, излишното натрупване на предразсъдъци, което никога не води до нищо. А в крайна сметка хората сме едни. И доста зависи от нас дали можем да живеем заедно, или не. Не ни е дадено свише да не се обичаме.
Аз съм известен с това, че съм бохем, което означава, че обичам да празнувам и извън празниците. Страшно обичам хубавата среда, събралите се по белега на своето слово хора, които обичат да си говорят с присвито око за живота. Това трудно се осъществява и е много голям капитал в земния дял на човека - да имаш среда, в която да можеш да приобщиш свободното си слово. Особено важно е тази среда да умее да говори с хумор за тъжното. И да не изпада във френетичен смях, а да намира тъжното и в смеха. Тоест това двуединство на двете страни на човешката природа, които никога не ходят отделно, казва проф. Биолчев.
