Инициативен комитет издига в Добрич паметник на сънародниците ни, избити от Червената армия със съдействието на българските комунисти.
Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в памет на таврийските българи е сформиран преди около две седмици. Паралелно с организацията за издигането на паметник ще бъде проведена и кампания за възкресяване на спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти, съобщава dobrichmedia.
Идеята за възкресяване на спомена за таврийските българи датира от няколко години. Покойният вече добруджански краевед Атанас Марков - автор на изследването, озаглавено “Българи в Таврия и таврийци в България” пръв споменава за издигане на паметник, който да напомня за трагедията от средата на 40-те години. Той я споделя с Георги Чунчуков, но за съжаление не доживява да я види осъществена. Приех тези негови думи като завет към нашето поколение – да почетем паметта на таврийските българи, обясни Георги Чунчуков.
През 2013/2014 г. се навършват 70 години от преселването на таврийските българи в Добруджа и Лудогорието, а през 2015 г. – 70 години от депортирането им обратно в СССР. По повод тези кръгли годишнини е и инициативата за поставяне на паметния знак “В памет на таврийските българи”. Предвижда се паметникът да бъде издигнат в градинката пред сградата на Община Добричка – срещу барелефа на цар Борис ІІІ – Обединител.
Българският народ спасява своите евреи от депортиране в лагерите на смъртта, но две години по-късно не успява да спаси еднокръвните си братя – таврийските българи. Наш национален и патриотичен дълг днес е да спасим поне паметта за тях, като увековечим мечтата им за Родина и родно огнище, сбъднала се за кратко, но последвана от жестоки репресии.
Паметникът ще бъде в Добрич, защото това е градът, в който първо са пристигнали таврийските българи през 1942/43 г. и от тук са били разпределяни в различни добруджански и лудогорски селища. В сградата, където днес се помещава Община Добричка тогава е била градската община и именно в нея таврийците са контактували с българските власти, за да уредят новото си битие. А с поставянето на паметния знак срещу барелефа на Борис ІІІ се търси символика, защото именно царят Обединител приема сънародниците ни в Отечеството, поясни мотивите на инициаторите Георги Чунчуков.
Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, още по-малко е известна трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз. При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия. “С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат таврийските българи. Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на сънародниците ни от Украйна в Добруджа и Лудогорието. Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи, обясни Костадин Костадинов. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. започва и трагедията на таврийските българи. Те като съветски граждани са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия. Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси. Таврийските българи от Добруджа са натоварени на шлепове, част от тях са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани. Унищожени са около 2000 българи, оцеляват единици…
Рада Въртунинска сподели, че е познавала лично таврийски българи – скромни, безкористни и трудолюбиви хора. Свидетели, които тя познава разказват как през 1945 г. сънародниците не са били събрани в близост до ЖП-гарата в Добрич, натоварени като животни във влакови композиции, с които са били отведени в Кюстенджа, където са натоварени на шлеповете.
Регионалният исторически музей в Добрич е партньор на Висше училище Международен колеж по проект “Популяризиране историята за трагедията на таврийските българи”, финансиран от ЕС. В рамките на проекта се предвижда да организираме научна конференция, да създадем сайт, да подготвим ново задълбочено изследване за съдбата на таврийските българи и да заснемем филм за тях, съобщи директорът на РИМ – Добрич Костадин Костадинов, заключава dobrichmedia.
