2013-та е различна, необикновена година и бих я наредил в поредицата 1991-1992 г., 1996-1997 г. Това са особени, ярки, драматични години и в трите случаи угрозата е гражданският мир в страната, с висока степен на конфронтация, с рискове пред страната. 2013 г. е и година на шансове и възможности.
1991-1992 г. България реши ключово важен проблем - че трансформацията, преходът ще се извършва по безкръвен начин и ние успяхме, коментира за БГНЕС социологът Кънчо Стойчев. През 1997 г. народът, всички ние излязохме по-мъдри да избегнем сблъсъка, с политически компромис, разбира се. Сблъсъкът през 2013 г. все още не е разрешен, но смея да мисля, че резултатът ще е позитивен и в полза за обществото.
Борисов върна разделението в българското общество и това е най-голямото му политическо престъпление. Но... остротата на разделение беше по-голяма през 1991-1992 г. и 1996-1997 г. , тогава то беше пропило цялото обществено тяло, докато сега не е така. Наблюдавам едни опити в София, в едно известно каре в столицата, знаем кое е то, но в страната като цяло нищо подобно не се случва. Тук е ролята на медиите - как отразяват събитията, с какъв апломб и с какъв акцент. Човек, ако постои няколко часа в центъра на София ще добие едно впечатление какво се случва, особено ако го съчетае с гледане на телевизия и съвсем друго, ако отиде и просто се разходи в Пловдив, Варна, Шумен, Бургас, всъщност, няма значение къде другаде. Там нищо такова не се случва, няма и споменатото разделение между хората, коментира още Стойчев
Колегите от Реформаторския блок, към които имам голяма симпатия, за съжаление, не успяха да минат теста на искреността. Не са искрени нито в посланията си, нито в това, което се опитват да кажат, смята той.
Максимумът, който можем да постигнем 2014 г. е да си пожелаем да напишем това домашно, на националните приоритети, заключава Стойчев.
