Време е за автентичните леви, а не тези, които слугуват на капитала. Човек трябва да е пиян, за да приеме Георги Първанов и Татяна Дончева за леви политици. Европа е уморена, а България - зле. Нужни са политики и реформи в полза на тези, които се трудят, твърди Иван Генов.
Генов е доктор по международно право, съпредседател на основаната през 2009 г. партия „Българската левица“, Член на Изпълнителния комитет на Европейската лява партия
- Г-н Генов, каква е лявата гледна точка за изминаващата 2013 г.? Всъщност какво е отношението на Българската левица към Дядо Коледа и Дядо Мраз?
- Отношението ни към Дядо Мраз и Дядо Коледа е принципно. Първият е свързан преди всичко с труда, с левите хора, с надеждата. Вторият се асоциира предимно с капитала, с парите. С други думи, Дядо Мраз е социалист, а Дядо Коледа е неолиберал. Както виждате и празниците могат да се идеологизират.
- След тази закачлива интерпретация, кои са двете най-важни събития за 2013г.?
Хронологично, но не и по значимост:
- Падането от власт на ГЕРБ - едно от многото препятствия за културното развитие на България;
- Избирането на 15 декември на съпредседателя на Българската левица Маргарита Милева за вице-президент на Европейската левица. Събитие, което би трябвало да възбуди национална гордост. Но у нас, то дори не бе огласено, защото се съпроводи от пълно лунно, слънчево и медийно затъмнение.
Българската левица след мащабното си международно признание неизбежно ще получи и национален картбланш да играе все по-отговорна роля в политическия живот на страната. Българската левица е новата лява партия, която е гарант, че лявото у нас е живо и то се саморазвива. Колкото повече БСП се отклонява от лявата политика, толкова повече политическо и идейно пространство се открива пред Българската левица. Лявото трябва да има автентичен носител.
- А новите проекти на Татяна Дончева и Георги Първанов не са ли по-конкурентни в лявото политическо пространство отколкото тези на БСП и Българската левица?
- Човек трябва да не е трезвен или да е със смахнати представи, ако счита че Дончева и Първанов са леви политици. В кошера винаги има по един търтей, който обикновено е неолиберал. Така че нито Дончева, нито Първанов са ни конкуренти в ляво. Те са корпоративни рожби, обслужващи капитала. Впрочем нека Дончева си я носят на гърба нейните застъпници - Р. Овч. и Илияна Йотова.
- От 13 до 15 декември в Мадрид се проведе Четвъртият конгрес на Европейската левица. Участва и ваша делегация. какво стана там?
- Плодовете от тои форум ще се берат през 2014 г. На ход са левите - в света, в Европа, у нас. Ние искаме да реабилитираме политиката, да възстановим нейните обществени функции, тя да работи в интерес на мнозинството. Ние искаме да реабилитираме демокрацията, да има реални права и свободи, истински дебати по основните проблеми, повече референдуми и властващи парламенти.
Европейската и Българската левица преследват коренна промяна в политиките, в институциите, в договорите на Европейския съюз. За да оцелее ЕС трябва да бъде за хората, а не за банките, парите, монополите, бюрокрацията.
На конгреса номинирахме най-модерния ляв политик - Алексис Ципрас (шеф на гръцката СИРИЗА) за поста председател на Европейската комисия. Именно той, а не Мартин Шулц е истинският ляв кандидат. Алексис е гласът на гражданите, на реалната промяна, на съпротивата срещу пазарния фундаментализъм. Той е символ на гражданския и политическия протест, символ на борбата.
Този форум ще запомня и с невероятната реч на вице-президента на Боливия Алваро Линера. Той с голямо съжаление представи печалната картина на Европа как изглежда отвън - затворена, уморена, бледна, удовлетворена. Няма я онази Европа, която столетия наред е въодушевлявала света със своите революции и народни движения. Сегашната Европа е Европа на банките, на пазарите. Това не е Европа на труда. Това е песимистична Европа със слаба и скучна демокрация и всички в нея са униформени по остарели капиталистически еталони.
В същото време вице-президентът даде оптимистична рецепта за нов универсален, здрав смисъл:
- Демокрацията да се разбира като растящо участие на гражданите в управлението;
- Политиката да се разбира като управление на общите блага, държавата да работи за публичните, а не за частните интереси;
- Ново отношение към природата, без лицемерието на „Зелените“;
- Политиката да има героични измерения: тя да възражда надеждата и вярата на хората за един наистина справедлив живот.
- Г-н Генов, нека се съсредоточим върху настоящата политическа обстановка в страната? Как оценявате протестите през 2013 г.?
- Настоящата обстановка в Европа, а още повече - и в България, е патологична по своя характер. Настъплението на капитала става все по-агресивно по отношение на трудовите и социалните права на хората.
През годините на прехода имаше различен род протести. 2013 може да се каже, че е уникална по отношение на протесните вълни: тази година имаше 2 такива. Първата – в началото на годината, определено имаше по-голям заряд. Тя бе по-целенасочена – с лозунги и искания, които съответстваха на интересите на хората – битката с монополите и картелите, срещу безогледната политика на енергоразпределителните дружества, битката за тяхната национализация или (най-малкото) за преразглеждането на договорите с тях. Тази първа вълна се увенча с падането от власт на ГЕРБ и това е нейният позитивен резултат. Но политическото и икономическото статукво в България не се промени кардинално! Имаше само вътрешно преразпределение на силите - без това да променя общата атсмосфера в страната и шансовете на България.
- Ще може ли да анализирате и втората вълна на протестите?
- Втората вълна е по-сложна за анализ. Очевидно тя се изроди в битката на едни олигархични кръгове срещу други олигархични кръгове. И лозунгът: „Днес – оставка!“ не носи никакъв идеен и антисистемен заряд, не следват никакви конкретни искания, а протестът придоби явно олигархичен, дори крайно антикомунистически характер. Тъй наречените „Ранобудни студенти“ са по-скоро „къснобудни“ преподаватели, които са оцветени с тъмносиня окраска! Те не дават никакви позитивни насоки за развитието на България, просто искат смяната на едни грабители с други грабители!
- А бихте ли сравнили тазгодишните протести в страната с онези от далечната вече 1997? Какви заключения могат да се направят?
- Един голям извод от сегашните протести, е, че през януари 1997 година онези протести можеха да се овладеят от държавата, въпреки техният не малък олигархичен характер. И да не се допуска палеж на парламента, както и да имаше второ правителство на демократичната левица. Но затова кардинална отговорност носи бившият президент Георги Първанов, който нито за миг нямаше намерение да се съставя второ правителство в рамките на онзи парламент. България днес можеше да бъде друга, ако тогава органите на Министерството на вътрешните работи бяха на висотата на своята мисия – да има обществен ред и спокойствие. Така нямаше да има безогледното правителство на Иван Костов, нямаше да я има грабителската касова приватизация на същото това правителство! Днес България можеше да бъде друга, ако тогава Цветлин Йовчев беше министър на вътрешните работи! И ако председател на БСП не беше лицето Георги Първанов!
- Като заговорихме за протестите в страната, в тях имат ли място съпругите на BG - олигарсите?
- Най-голямата гротеска е, когато виждаме, че съпругите на олигарсите, или дори бивши американски посланици се включват в протестите. Това още един път доказва олигархичният характер на тези протести, мирисът на Сорос, на „цветните“ революции... Но навсякъде, където се проведоха тези мероприятия се стигна до още по-големи нещастия на тези народи – „арабската пролет“, „цветните“ революции в бившите републики от ОНД (Съветския съюз), сега се опитват да го направят това нещо и в България...
- Как мислите - това правителство и този парламент трябва ли да продължават да работят?
- Този парламент и това правителство трябва да продължат да работят още няколко месеца под силен граждански контрол и натиск, за да се приемат по-добри закони и решения за страната.
- Според вас какъв ще е резултатът от евентуалната оставка на правителството?
- Това означава утре да имаме втори служебен кабинет на Бойко Борисов и на Росен Плевнелиев, който още повече ще задълбочи проблемите в страната!
- Какво е вашето мнение – трябва ли да има предсрочни избори в страната?
- Българската левица е за предсрочни, но не и за незабавни избори – предсрочни парламентарни избори след евроизборите през есента на следващата година. И то избори „две в едно“ – заедно с предсрочни президентски избори! Защото сегашният държавен глава е част от статуквото – знаем как е избран, как взема страна в политическите междуособици и как не изпълнява основната си функция - да олицетворява единството на нацията!
- А как би могло да се стигне до евентуалните предсрочни парламентарни и президентски избори през есента на следващата година?
- Те ще дойдат или по инициатива на гражданския протест, или по инициатива на сегашните мандатоносители на правителството – БСП и ДПС. Това ще се определя от резултатите на евроизборите: ако БСП и ДПС завоюват 9-10 евродепутати - те сами ще поискат избори през есента, за да стабилизират управлението си. Ако съберат 6-7 евродепутати - тогава улицата ще поиска тези избори! Така че при всички случаи през следващата година освен евроизбори, по-късно ще имаме и парламентарни, а надявам се силно – и президентски избори. А до тогава трябва да се приемат редица законодателни и правителствени актове, които биха дали шанс и на нови партии да участват в управлението на страната, за да се стигне до промяната на сегашното порочно статукво!
- Смятате ли за адекватни действията на правителството и на парламента в момента? Те биха ли довели до стихването на протестите?
- Не трябва да си затваряме очите пред няколкото неща, които правителството и НС успяха да направят в социалната сфера. Но като цяло те следват политиката „Без Дянков, по Дянковски“! Страната все повече затъва в неолиберални коловози и не ги напуска. А в условията на криза дефицитът може да достигне до 3 % съгласно условията на Маастрихт, а не да се ограничава в рамките на 1,8 %. Трябва да се освободят повече средства за преразпределение, които да смекчат социалното напрежение и да увеличат покупателната способност на населението – за да може да се задвижи икономиката. Добър е замисълът с този фонд от 500 милиона, важно е обаче как ще се изразходват тези пари за развитието на различните региони и отрасли. Като цяло друго не може да се очаква от това правителство, тъй като то е съставено от кадри на десницата, или от изповядващите десноцентристки политики. Има определени различия с предишното правителство, но сегашното не променя кардинално климата в страната! Ако сумираме всички разумни и смислени протести – хората отхвърлят целия преход, не приемат резултатите от прехода, не приемат управленията на този преход, не приемат узаконяването на грабителствата на този преход. Затова протестите няма да спрат!
- Действията на Дейвид Камерън спрямо емигрантската вълна на българските и румънските роми целят да спрат източването на тяхната социална система. Не смятате ли, че британците ни показаха една национално-отговорна политика?
- Не, не смятам! Управниците на Великобритания се държи абсолютно ксенофобски и нецивилизовано, те се опитват да нарушават основни принципи, характерни за Европейския съюз – свободното движение не само на капитали и стоки, но и на хора. Така, че Англия не може да бъде пример за България. В България трябва сами да си въведем диферинциран подход към бежанците и имигрантите. Към истинските бежанци ние трябва да имаме абсолютен хуманитарен подход, а онези, които идват с други цели – към тях трябва да се предприемат различен род ограничителни мерки. При всички случаи хората, които бягат от ужасите на войната, трябва да разчитат на гостоприемството на европейските народи.
- А как ще коментирате известното като "Дъблин-2" споразумение на ЕС, според което бежанците завинаги трябва да остават в страната, в която са влезли за първи път?
- Българската левица заедно с Европейската левица се бори да се промени порочното законодателство на Европейския съюз – така нареченият „Дъблин- 2“. Ние искаме да се позволи на бягащите от ужасите на войните да не се задържат в първата страна, а да могат по собствена воля да се настаняват във всички страни на Европейския съюз –така не само граничните страни на Европейския съюз ще поемат ударите на бежанските вълни. Големите страни от сърцевината на Европа да не си издигат невидими „Берлински стени“ срещу хората, които изпадат в крайна нужда от други точки на света!
- Мислите ли, че българските политици защитават националните интереси?
- България трябва да се опитва в ситуацията на всеобща зависимост от външния свят да има някаква относителна самостоятелност в своята външна политика. За съжаление вече редица правителства сляпо следват Вашингтон и Брюксел, непрекъснато се съобразяват без никаква доза съпротива да приемат чуждите внушения като национални приоритети на България! България трябва да се научи да не бъде пионка в геостратегическата битка, която се разгръща в света, а да се опита да прави своите малки, полезни ходове – в интерес на собствения си народ, в интерес на мнозинството хора, а не само в интерес на една клика политици!
- На политическата сцена се появиха нови играчи. Как бихте характеризирали например един Николай Бареков, Реформаторския блок, Илияна Раева?
- Политическите анекдоти не са решението за България. Изходът за България са автентични леви и автентични десни сили! Трябва да има политически субекти, които да водят последователна политика, а не леви партии да са в плен на дясна политика, а десни партии да вдигат леви лозунги! Има много сили, които са заинтересовани да се изгуби разликата между „ляво“ и „дясно“, но отказът да различаваш лявата от дясната политика води до това социално тресавище, в което се намира днес България.
- Напоследък се наблюдава настъплението и на националистическите формации...
- Партия „Българската левица“ категорично осъжда настъпващия краен национализъм, който води до расизъм и ксенофобия – това отвратително явление, което се разпространява и на европейска почва. То е резултат на неубедителната политика, която следват парламентарната левица и парламентарната десница. Тази политика води до нарастване на бедността и социалното разслоение, а тези две явления са шанс не само за една по-сериозна лява политическа сила, но те са шанс, за съжаление, и за крайно десни националистически формации. Преди седмици Българската левица, заедно с няколко граждански структури подаде сигнал до главния прокурор на България да не се регистрират партии, които са отявлено неонацистки и неофашистки, които под лозунга за криворазбран патриотизъм ненавиждат всеки друг индивид, принадлежащ към друг род. Основният девиз на Съвета на Европа е, че всички хора са различни, и, че всички хора са равни! Крайният национализъм не е изход от кризата в България!
- А какъв е тогава реалният изход от кризата?
- Самата криза не е природно бедствие, а е криза на капитала. Разрушителната световна финансова архитектура става все повече пирамидална. Тя е глобална касетъчна мина, която постоянно избухва в краката на народите и държавите. Това финансово домино трябва да се ликвидира, за да има живот на земята.
В рамките на капитализма може да се постигне само частичен и временен изход от кризата. Амбициите на социалдемократите и социаллибералите (т.е. на ПЕС) се изчерпват до тук. Трайният и цялостен изход от кризата е възможен само извън сегашната система- в ново, солидарно, справедливо и развиващото се по законите на равновесието общество. Това са нашите далеч отиващи амбиции. Това е магистралата на автентичните леви.
- Не сте ли прекален оптимист за лявото?
- Европейската и Българската левица черпят сила от основните си ценности: трудът; диверсифицираната собственост; регулациите; справедливите доходи и данъци; защита на природата и околната среда; мирът; равенството и недискриминацията; демокрацията, свободите и правата на човека; морала; социалистическата идея. Това са нашите Десет божи заповеди. Те са светая светих за нас. Тяхната реализация е изходът от кризата и заедно с това - пътят към храма.
Кой друг, ако не левите, могат да направят общите блага неотчуждаеми?! Кой друг, ако не левите могат да защитят правото срещу приватизациите, дерогиращи социалната държава?! Кой друг, ако не левите мислят и действат за обществото като цяло?!
Наистина наход сме ние - левите.
Въпросите зададе Лидия Апостолова
