„От 2003 година насам се опитваме да вкараме Турция във водещите 10 страни в света”, обяви наскоро турският премиер Реджеп Ердоган. „Но някои хора се опитват да спрат бързите растеж и развитие на страната ни. И голяма част от тези хора са от чужбина”, продължи Ердоган.
Това изявление е явен пример, че за турският премиер 2013-ата е годината на чуждестранния заговор, пише Би Би Си.
Той видя чужда намеса през май и юни, когато бяха масовите антиправителствени протести в Истанбул. След това видя сходна намеса в края на годината, когато прокуратурата разпореди арести на множество приближени на властта заради корупция. Министър-председателят категорично отказва дори да допусне алтернативата – че някои негови сънародници наистина може да са много недоволни от начина, по който управлява страната.
Критиците на Ердоган го обвиняват, че е загубил връзката с обикновените хора. Някои стигат и по-далеч, като го определят като човек, който страда от т.н. „хюбрис” синдром ( от гръцки – арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение).
Първата вълна на масови протести се надигна заради желанието на правителството да разруши историческия парк „Гези” в Истанбул, за да построи общински музей или изложбен център. Демонстрациите бяха започнати от природозащитници, но бързо прераснаха в масово недоволство срещу авторитарния начин на управление от страна на правителството.
Ердоган не трепна и прати полицията да разчисти хилядите протестиращи с цената на кръвопролития и множество ранени. В момента паркът е отворен за посетители, докато текат съдебни спорове за бъдещето му. Протестиращите обаче не съумяха да трансформират моментния си гняв в силно, организирано политическо движение, което да се изправи срещу доминиращата партия на Реджеп Ердоган пред изборните урни.
Така напрежението стихна.
Месеци по-късно недоволството срещу премиера отново беше събудено. Този път поводът е далеч по-сериозен – корупция, източване на държавни пари, измами със строителни проекти и то по високите етажи на властта. Трима синове на министри от кабинета, бизнесмени от кръга около Ердоган, шеф на държавната банка бяха арестувани като част от мащабното разследване.
Премиерът смени половината кабинет и отново демонстрира завидно хладнокръвие: „Това е удар от чужбина. Вие знаете кои са тези хора”. Според Би Би Си за всички в Турция е ясно, че Ердоган е визирал движението „Гюлен”, водено от 72-годишия проповедник Фетхуллах Гюлен. От своята щабквартира в Пенсилвания Гюлен ръководи социална и културна организация с повече от 1 000 училища в ислямския свят, в това число и множество в Турция.
Последователите на Гюлен го възхваляват като съвременен, умерен проповедник, който заслужава Нобелова награда за мир. Публична тайна в Турция е, че дълги години лоялистите на Гюлен са силни поддръжници на Реджеп Ердоган, споделяйки неговата позиция, че религията трябва да има по-сериозна роля в светската турска държава.
Движението е сочено като един от моторите на убедителните три поредни изборни победи на Ердоган, тъй като разполага с изключително силно лоби във всички сфери на обществения живот. Това лято обаче започва сериозния разрив в този брак по сметка. Движението на Гюлен е силно разочаровано от подхода на премиера по отношение на протестиращите в парка „Гези”.
През ноември вече е ясно, че съюзниците са по-разединени от всякога. Гюленистите са вбесени от решението на правителството да затвори множество частни училища в страната, в това число и тези на „Гюлен”.
За мнозина ударите по Ердоган са отмъщението на влиятелното движение. Според анализатори битката тепърва започва. Първият тест ще бъде скоро. През март предстоят общински избори, а през лятото – вот за президент. Доскоро изглеждаше много вероятно самият Реджеп Ердоган да се кандидатира и да повтори руския сценарий между Путин и Медведев. Но сега има наистина силен противник и то такъв, който стои в сянка.
За Ердоган предстои най-трудният политически тест в кариерата му.
