Няма да е преувеличено, ако наречем 2013 г. една от най-бурните години за България от началото на прехода, чийто край дали е факт, настояще или бъдеще, и анализаторите не могат да се разберат. Едно е сигурно обаче. През изминалата година се сбогувахме с много известни обществени личности, които мразени или обичани по време на жизнения им път, със сигурност заслужават нашия поклон пред паметта им.
Чочо Попйорданов успя да привлече вниманието ни по безспорен начин дори и в последното си дело на този свят – смъртта. Нелепа, ранна, неочаквана, навръх Великден, до гроба на „майце си”! На 5 май на 48 г. той си отиде. Макар и посмъртно, Чочо Попйорданов стана баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова, с която не успя да посрещне дори и една Нова година. Но пък остави емблематични роли в киното и театъра зад себе си.
Един от преподавателите на Чочо Попйорданов го „превари” с няколко месеца. На 15 февруари почина Mистър „Kак ще ги стигнем американците”, актьорът Тодор Колев. Ами и ние още не знаем „как”, ама сме се заели да се учим на терен, както се казва. А дъщерите и синовете на някои са по-добри в американския пред българския... Тодор Колев си отиде на 74 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове. Той дълги години преподава в НАТФИЗ. Наред с Чочо Попьорданов, негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др. Голяма популярност му носят ролите в над 30 игрални филма, сред които "Двойникът", "Господин за един ден" и "Опасен чар".
Почетете ме с „наздраве”, не с цветя, заръчал големият български режисьор Рангел Вълчанов. Преди да си отиде от този свят, написал на дъщеря си: „Ани, не плачи за мен. Обичам те!" Още приживе Вълчанов се беше примирил със смъртта – естественият завършек на всеки живот, и бе озаглавил една от книгите си „Всички ще умрем, а сега наздраве!". Разбира се, заслужен тост след десетки други филми, чийто сценарист и режисьор беше, като "Лачените обувки на Незнайния воин", "А сега накъде?", "А днес накъде?". Рангел Вълчанов изкара последните години от живота си шепнейки поради човешката си участ – онкозаболяване на гърлото.
На 93 г. ни напусна и голямата поетеса, преводачка, дипломат и общественик Леда Милева. Дай Боже, всеки му дълги дни като нейните. Има поверие, че да си отидеш в деня, в който си се родил, означава, че ще живееш вечно. Така и направи голямата писателка, и то в съня си. Тя е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси. Ще запомним дъщерята на Гео Милев с песничката на няколко поколения деца – „Зайченцето бяло”, въпреки че тя самата приживе роптаеше срещу това хората да я свързват единствено със стихотворението, написано набързо, за да бъде попълнена страница на списание „Първи стъпки” в последния момент.
Тази година се сбогувахме и с именитата българска кинорежисьорка Иванка Гръбчева. Предсмъртното желание дъщерите й намират записано в компютъра. В него режисьорката заръчва: "Когато си отида от този свят, не идвайте на погребение, за да ме оплаквате. Спомнете си за хубавите мигове, прекарани заедно с живата Иванка.” Гръбчева прави успешен тандем със сценаристите Братя Мормареви, с Георги Данаилов и с оператора Яцек Тодоров. Нейно постижение са филмите „Изпити по никое време”, „Войната на таралежите” и др. Носител е на множество международни отличия.
Напусна ни и „щурецът” - китарист, вокал и композитор, Пеци Гюзелев. 6 години той се бори с тежката диагноза тумор в мозъка. Със сетни сили до последно той работеше върху нови песни и мечтаеше да издаде албум до края на 2013 г., но, уви, не му достигна времето. До броени дни обаче музикантът ще има паметник в Алеята на рока в Каварна, бронз до бронз с колегите му Рони Джеймс Дио и Георги Минчев.
През 2013 г. се простихме и с българския театрален режисьор Димитър Гочев, станал едно от най-големите имена и в германския театър, където немската театрална критика го избира два пъти за режисьор на годината. Той си отиде след кратко и тежко боледуване в Берлин. През 2009 г. в книга, посветена на него, актьорът Самуел Финци озаглави остроумно своята част "Петдесет и девет правила за общуването с Димитър Гочев". Някои от другите глави бяха: "Гочев и колелото на историята", "Гочев – ветеринарят", "Балканите са живи", "В центъра са актьорите" и просто "Митко". Обобщаващото заглавие на сборника е "Мълчанието на театъра".
Ракът успя да победи и 55-годишната музикална редакторка Анна-Мария Тонкова. Музикален директор на БГ радио и един от неговите създатели, емблематичният глас на Анна-Мария Тонкова звучеше 16 години в ефира на националното радио, където тя беше редактор и водещ на предавания като "Тик-так" и "Пулсиращи ноти". "Откриха ми рак на дебелото черво и ме оперираха. Като ходя из болниците, за жалост, установявам, че това е вече пандемия - боледуват много хора, много млади хора - ракът стана като грип, за съжаление!...", сподели малко преди смъртта си музикалната музиковедка.
Композиторът Найден Андреев си отиде от инфаркт внезапно на 68-годишна възраст. Евъргрийните на маестрото изстреляха на върха музикални величия като Маргарита Хранова, писал е песни за Лили Иванова, Васил Найденов, братя Аргирови, Росица Кирилова, Филип Киркоров и Алла Пугачова. Той беше категорично против БНР и БНТ да бъдат ликвидирани заради икономическата криза и да се приватизира частично “колектива” на БНР. Това по думите му щяло да отключи вратата за приватизирането от подставени лица, за корупция, олигархични практики и обслужване на частни интереси. Една от несбъднатите мечти на маестрото остана шефският пост в БНТ, за който няколко пъти се кандидатира.
„Панорама” надживя създателя си. Тази година си отиде един от дългогодишните водещи политически коментатори на БНТ, създател и главен редактор на „Панорама“ проф. Александър Бешков. Синът на великия български художник Илия Бешков почина на 76 г. след тежко боледуване. Освен журналист и политически коментатор, той се изявяваше като сценарист и писател. Автор е на филми за Кенет Кларк, Федерико Фелини, Нино Рота, папа Йоан Павел Втори, Индира Ганди, Петър Увалиев, президента на Мексико Хосе Лопес Портильо.
През изминалата година най-ярката „жива факла”, станала символ на протестите срещу властта, бе Пламен Горанов. Във Варна на 20 февруари младият фотограф, алпинист и застъпник за гражданските права се възнесе в жертва чрез самозапалване - още десетина последваха примера му. Той протестираше срещу обсебването на властта и икономиката във Варна от мощни местни групировки. В крайна сметка дългогодишният кмет Кирил Йорданов се принуди да подаде оставка. А около смъртта на Пламен Горанов витаят съмнения. Според приятелите му не става въпрос за самоубийство, а фатална грешка в опитите му да постави ултиматум на властта. Ценен човек, загинал от самонадеяност, е заключението в изготвения от прокуратурата психопортрет на Пламен Горанов.
Не намаляват и спекулациите около смъртта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. На 9 юли той се удави в морето в района на местността Траката край Варна. Редица публични личности твърдят, че смъртта на Кирил е причинена умишлено. Константин Тренчев, лидерът на КТ „Подкрепа”, заяви, че самият митрополит е твърдял, че готвят убийството му. По искане на варненската прокуратура в момента се извършва втора съдебномедицинска експертиза на смъртта на покойния Кирил.
Навръх рождения си ден почина и Неврокопският митрополит Натанаил след продължително боледуване. Преди години дядо Натанаил преживява тежка катастрофа в Гърция, според някои слухове умишлено предизвикана, при която оживява по чудо. Негови близки смятат обаче, че преживеният стрес е отключил онкозаболяването му. Митрополит Натанаил беше избран сензационно за Неврокопски митрополит при все още жив наместник в епархията - разколника Пимен.
Писателят Николай Петев също загуби през 2013 г. борбата с коварната болест след двугодишно боледуване. Петев бе три мандата председател на Съюза на българските писатели, както и депутат от "Коалиция за България" в сегашния парламент, избран от гражданската квота в Ямбол. Като депутат си беше поставил задачата законопроект за българския език, който налага 50% българска драматургия в театрите, 50% българска музика в радиата и 50% български филми в телевизиите.
На 82-годишна възраст си отиде и доайенът на българската археология проф. Димитър Овчаров. Заедно със съпругата си Мария Овчарова те са основоположници на професионалното музейно дело. Средновековната история, археологията, изкуството и културата му бяха слабост. Дълги години ръководи разкопки на петнайсет обекта в страната, сред които крепостта Урвич край София и Мисионис край Търговище. Особено постижение са разкопките му във втората българска столица Велики Преслав, където заедно със сина си Николай Овчаров и с Живко Аладжов разкриват дворцовата църква и патриаршеския манастир от времето на цар Симеон Велики.
Диригентът, прославил Детския хор на БНР по целия свят, акад. Христо Недялков приключи земния си път на 81 г. Освен диригент той бе и композитор, и автор на известните детски песни "Над смълчаните полета" и "С червените ботушки". Основател на Детския хор на БНР, маестрото изнася хиляди концерти на четири континента. Само 500 от тях са в Япония. Недялков е единственият българин - носител на най-високия орден в Страната на изгряващото слънце, на святото съкровище "Златни лъчи".
Тази година сведохме глава в поклон и пред известната телевизионна журналистка Алис Крайчева, която си отиде на 65 години от рак на панкреаса. 30 години от професионалния й път са свързани с Българската национална телевизия. Близо 4 години тя заедно с покойния вече Александър Авджиев бяха лицата на сутрешния блок на БНТ "Добро утро", а от 2002 до 2004 г. успешният тандем бяха отговорни редактори на "Денят започва" по БНТ.
В бурната откъм политически живот в страната 2013 г. си отиде и стратегът на БСП - проф. Александър Лилов. Той бе първият лидер на партията в годините след тоталитаризма. Ключовата фигура в реформирането на бившата комунистическа партия в социалистическа издъхна на 79 г. отново след тежката диагноза рак.
На 62-годишна възраст, след кратко боледуване, почина и известният бизесмен Младен Мутафчийски. Той бе собственик на един от най-луксозните и престижни хотелски комплекси в Слънчев бряг „Хелена ризортс”, награждаван многократно от най-големите световни туроператорски вериги и класиран над 8 години в Топ 100 на хотелите в света. Бе и почетен консул на Република Сан Марино в България. Известен е като изключителен ерудит, с разностранни бизнес интереси не само в България, но и зад граница.
През 2013 г. ни напуснаха и много други по-малко или повече известни обществени личности. Без претенции за изчерпателност, ето кои не са сред нас вече:
- Саша Филипова, актриса
- Весела Табакова, медиен експерт, публицист
- Проф. Николай Тонев, музикант, един от основателите на Симфоничния оркестър на БНР
- Ваклуш Толев, богослов
- Иван Манев, оператор
- Мери Танева, певица
- Орлин Орлинов, поет
- Христо Любенов – Шани, композитор, педагог и изпълнител
- Ангел Шойлев, журналист
- Руси Русев, писател и журналист
- Людмила Захариева, актриса
- Ален Роа, скулптор
- Невена Симеонова, актриса, жена на Наум Шопов
- Георги Струмски, поет
- Иван Григоров, актьор
- Кристина Горанчева, оперна прима
- Йорданка Гунчева, народна певица
- Цоня Дражева, археолог
- Невена Тошева, режисьор
- Евгени Иванов, художник
- Емил Калъчев, писател и журналист
- Проф. д-р Любомир Драмалиев, юрист
- Първан Стефанов, поет, преводач, драматург
- Владимир Павлов, баща на бизнесмена Любомир Павлов
- Александър Налбантов, районен прокурор на София
- Антон Траянов, художник аниматор
- Янко Димов, поет, сгазен от тролей
- Кремена Станчева, народна певица, пяла в хора “Мистерията на българските гласове”
- Епископ Нестор
- Ибрахим Татарлъ, съосновател на ДПС
- Георги Цветанов, футболист
- Трифон Джонев, буфосинхронист, оперетен певец
- Катя Попйорданова, майка на актьора Чочо Попйорданов
- Мария Троева, журналистка
- Жана Стоянович, актриса
- Лияна Даскалова, поетеса
- Цено Хиновски, академик
- Георги Струмски, писател
- Димитър Янев, композитор
- Рачо Рачев, карикатурист
- Акад. Илия Томов, кардиолог
- Георги Бояджиев-Бояджана, художник, син на Златю Бояджиев
- Николай Веселинов, спортен журналист
- Продан Нончев, актьор
- Цанко Делибозов, диригент
- Славчо Тепавичаров, спортен деятел
- Здравка Плугчиева, майка на Меглена Плугчиева - политик и дипломат
- Красимир Жеков, прокурор по най-известното дело на Тодор Живков
- Aкад. Чудомир Големинов, юрист, бивш главен Арбитър на републиката
Поклон пред паметта им!
"Фрогнюз"
