Подкрепата към новия политик Николай Бареков расте толкова лавинообразно, че вече трудно се улавя и от периодиката на социологическите изследвания. Голям потенциал и увеличаващо се народно доверие към движението „България без цензура“ отчитат анализатори в коментарите си по повод оповестеното вчера социологическо изследване на Института за модерна политика. Експертите дори са на мнение, че Бареков е подценен и реалната подкрепа за неговия проект е по-голяма, отколкото я измерват социолозите.
Последното проучване нарежда движението „България без цензура“ като трета политическа сила, след парламентарно представените БСП и ГЕРБ, като регистрира подкрепа от 5% - повече от тази за Реформаторския блок и ДСП, които получават по 4,8%.
"При всички положения движението на Николай Бареков се ползва с подкрепата на 6-7 процента от хората, тъй като има ниша за нещо ново“, заяви пред в. „Стандарт“ социологът Кольо Колев. „Зависи от него как ще продължи с партийното строителство", подчертава той. Според него обаче е трудно да се прогнозира с кого ще се коалира, тъй като е против всички. "Бъдещата партия на Бареков има потенциал. Но нека не забравяме, че предстоят избори не за национален парламент, а евровот. Бареков направи заявка за центъра, но още е рано да се прави прочит за бъдеща коалиция", коментира и анализаторът Юри Асланов.
Социолозите подценяват в проценти потенциала на новия политик Николай Бареков, смята политологът Мария Пиргова, която е категорична, че в страната лидерът на „България без цензура“ събира дори повече от 5%, колкото сочат последните прогнози. "Тези около 5 процента не показват неговата тежест в страната. Той има според мен по-голяма тежест", заяви политологът.
Николай Бареков се оформи като един-единствен нов политически лидер и от него зависи дали ще използва това свое лидерство. Той е единственият, който обикаля страната, разговаря с хората и залага на мажоритарния избор, коментира Пиргова.
Еднозначното говорене, ясно заявеният лидер, присъствието по места и не на последно място тактичната безконфликтна откритост към обединение с други формации прави „България без цензура“ перспективна, анализира от своя страна доц. д-р Антоанета Христова пред в. „Телеграф“. Според нея движението на Бареков навлиза все повече в нов етап и за него се говори като за факт в политиката. Част от причините да се развие проектът „България без цензура“ е бързо и ясно посоченият от него модел на управление, смята Христова. В анализа си тя сочи и причините за провала на Реформаторския блок. На първо място според нея са вътрешните конфликти в самата формация, липсата на харизматичен лидер, размиването на дясната идентификация, както и че местните им структури по места са кухи. Христова коментира, че дясно ориентираните българи са били с измамени надежди, тъй като десните формации са неспособни да се обединят. От коментара й става ясно още, че за момента не се очертава хоризонт за предсрочни избори. Това според нея се дължи първо на факта, че двете основни парламентарно представени сили – БСП и ГЕРБ в момента са в паритет. Нито една от двете не би посмяла да направи първата крачка към предсрочен вот, тъй като не е сигурна в крайния резултат. Според нея до едни нови избори на този етап би могло да се стигне, ако се яви трети субект на политическата сцена, готов и с достатъчно капацитет да поеме инициативата за предсрочни избори.
Два месеца след като излезе на политическата сцена, Николай Бареков набира такава скорост, че формацията му вече е трета политическа сила. „България без цензура“ (заедно с ВМРО и ЗНС) и още четири партии – БСП, ГЕРБ и Реформаторския блок, ще влязат в Народното събрание, ако парламентарните избори се проведат днес, пише в. „Преса“ по повод данните от изследване на Института за модерна политика, направено в периода 12-17 декември 2013 г. При евентуални избори БСП и ГЕРБ са с почти изравнени позиции (съответно 21,2% и 21%), като разликата от 0,2 в полза на БСП е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позициите на двете партии, регистрирани в предходното проучване на Института.
