Децата ги няма…Сам си стоя.
Жена ми горе отдавна замина.
Президентът говори за тази страна, а децата ми се блъскат в чужбина…
Баница пекох…
С късмети дори и си пийвам домашна ракия.
Химна се чува и чак- до зори аз по децата си тихо ще вия…
Нова Година с нови късмет, някой иска кола или къща…
Да се върнат децата ми, Боже, е ред, но късмет, емигрант не се връща…
Ще говоря с тъмното и пак ще заспя,ще си поплача тихичко в мрака.
На децата си аз пред Бог ще простя…Хайде, идвайте, че татко ви чака!
Красимир Димитров
