Не питай къде са еленовите копита…
Попитай асмата
дали студува през зимата
и ще чуеш гласа й от виното:
„Аз стоплих душата ти.“
Попитай рибата под тънкия лед над реката
осъмва ли сутрин разплакана
от зрелия спомен за бързея,
през който босоног си преминал
и тя ще целуне корена на върбата,
където забрави си ризата.
Попитай кошарата сгушена
защо е изсъхнал ореха,
под който овцете пладнуваха
и едва тогава ще видиш
едно зимно пълнолуние
на ченгела над червения сняг.
И не питай
и не питай
къде са еленовите копита…
Просто каната си сложи
до паница пресъхнали орехи.
Да подсилят ума на единствения
осъзнал мисълта си.
Георги Атанасов
