Страхът от имигрантска вълна в ЕС е измислица и преувеличение на политиците, които подклаждат напрежение, за да мобилизират избирателите. Това заяви Франсоа Крепо, специален докладчик на ООН по въпросите на човешките права и миграцията, в интервю за белгийския печат, цитирано от бТВ.
Той смята, че незаконната миграция е в малък мащаб, но въпросът е заел челно място в обществения разговор и ще бъде необходимо извървяването на дълъг път до промяната на съзнанието на хората.
Политическите разговори по този въпрос са далеч от действителността, коментира Крепо. Миграцията е заложена в същината на човешкото същество, хората са променяли мястото си на живот в продължение на десетки хиляди години, всички сме наследници на мигранти, добавя той. По неговите думи човекът не е уседнало същество и доказателство за това е постоянното желание за пътуване, задоволявано например при почивките по време на ваканциите в чужбина, при пътуванията по работа или свързани с образованието.
Франсоа Крепо е категоричен, че миграционен натиск съществува навсякъде. Той цитира данни, според които при седем милиарда души население на Земята, мигранти са 240 милиона. Крепо уточнява, че броят на незаконно навлезлите в ЕС е нищожен, като рядко тези хора създават проблеми. Според него най-често незаконно пребиваващите са чужденци, влезли в Общността по редовен начин, но останали след изтичането на срока на техните визи.
По думите му имигрантите в ЕС, чийто престой е отвъд границите на закона, идват тук заради възможностите на пазара на труда, където биват наемани хора с неуредени документи. Той смята, че същинският проблем е липсата на контрол на пазара на труда, особено в строителството, земеделието, домашната прислуга. Според него европейската икономика действа така, че позволява работодателите да съществуват на основата на експлоатацията на незаконно пребиваващите работници. Всички политици знаят добре това, но не се интересуват, защото имигрантите в незаконен престой нямат право на глас на изборите, коментира Крепо.
За него изграждането на прегради по границите не е решение на проблема, а е част от него. Крепо дава пример с въвеждането на сухия режим в САЩ през 30-те години на миналия век, довел до укрепването на организираната престъпност, а не до изкореняването на употребата на алкохол. По неговите думи сходен е резултатът и от борбата с употребата на наркотици - тема, по която все по-често се наблюдава промяна към узаконяване на продажбата на психотропни вещества, тъй като досегашният подход е претърпял провал. Крепо призовава за борба за правата на мигрантите по начин, по който се отстояват човешките права и правата на хомосексуалистите и на лесбийките.
Представителят на ООН коментира, че промяна трябва да се очаква с намесата на съдилищата, които да започнат да се произнасят по-ясно по случаи на дискриминация на чужденци. По неговите думи често задържаните имигранти се сблъскват с отношение, каквото никога не биха получили европейски граждани.
Крепо отбелязва, че според международното право имигрантите, дори и в условията на незаконен престой, имат същите права, както и местните граждани, с изключение на правата да гласуват и да бъдат избирани. Според него основна част от настоящия проблем е това, че имигрантите нямат достатъчно политическо представителство в органите за управление.
