За икономическото развитие на България нямаме поводи за безпокойство. Това е констатацията на специалистите, но само на фона на изминалите години на членството ни в Евросъюза.
„Никой от нас не знае как ще се развие икономиката следващата година най-вече, защото България зависи от състоянието на икономическия блок, в който участва – ЕС. Нашата икономика е изключително отворена. Над 80% от нейния продукт се реализира чрез външната търговия. От тази гледна точка нещата не зависят от нашето стопанство. Ние имаме ясни сигнали за леко, макар и пренебрежително, но все пак устойчиво вече развитие на икономиката през изминалата година”, заяви финансистът Емил Хърсев, предаде НТВ.
Най-ясните показатели затова, че вървим напред са данните от четвъртото тримесечие на 2013 година. „Така или иначе има два сценария за развитие през 2014”, обясни Хърсев.
Единият е да продължи досегашното символично развитие, каквито са и прогнозите на правителството - 1,8 % ръст. Оптимистичният сценарий би довело до ръст от 3,5-5%. „Горе- долу толкова са ръстовете, обичайните ръстове в годините, когато една икономика излиза от депресията и започва оживление”, обясни финансистът.
Реално Евросъюзът преживява първата си криза. През Депресията от началото на миналия век Европейския съюз дори не е бил замислен. За съжаление членството ни съвпадна с началото на втората световна финансова криза. „Влезнахме в ЕС точно в навечерието на най-дълбоката криза, която ЕС е виждал от създаването си досега”, заяви Емил Хърсев. И въпреки това сметките на финансистите показват друго за парите на българите.
„Българинът има една изкривена представа за икономиката. Ако попитате когото и да било на улицата, той ще твърди, че доходите не се увеличават – това не е вярно. При нас доходите през целия период на кризата са нараствали значително повече от ръста на Брутния вътрешен продукт. Имаме ръстове в рамките на 1% - 1,5% и ръст на доходите средно с 8%. Ще кажат „Да ама инфлацията ги яде”, не, не ги яде, през последната година очевидно имаме дефлация, тоест реалният ръст на дохода е по-висок от номиналния”, смята финансистът.
