Прогнозите за икономическото развитие на страната през 2014 г. са умерено оптимистични. Икономиката на Европа бавно, но сигурно излиза от кризата. Такива са данните от НСИ и авторитетни европейски и извън европейски институции.
Това заяви в ефира на БНР народният представител от ПГ на КБ и зам.-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм Румен Гечев. Той подчерта, че предварителните данни на БНБ и на НСИ за 2013г. са за по-добри резултати от прогнозата. "Очаквахме 0,6 растеж на БВП, а той се очертава 0,8", допълни депутатът. Гечев обясни, че има 2 показателя, които се използват навсякъде по света за индикатор дали икономиката се движи възходящо или низходящо - обемът на търговията на дребно и строителството. Той каза още, че се забелязва под 1 %, но все пак растеж на търговския оборот и в това число и на промишлеността с 1,5% в края на 2013г. и за първи път от голямата криза се забелязва и под 1% раздвижване в строителството. "Тези показатели ни дават основание за умерен оптимизъм", категоричен бе Гечев .
Народният представител подчерта обаче, че има и показатели, който не са благоприятни - вътрешните инвестиции са далеч под равнището на предкризистната 2008г., търсенето на инвестиционни кредити е ниско. По думите му спестяванията растат, но не се превръщат в инвестиции, а сравнително високите лихви трябва да бъдат заработвани в реалния сектор. Като друг негативен проблем, който трябва да се реши, Гечев посочи високата безработица, която в България в момента е 12,8%. Според него въпреки че отговаря на средния показател на ЕС, не трябва да се примиряваме, защото преди кризата тя е била 6%. "Въпреки сериозните проблеми има положителни индикации, показващи, че в момента България се движи в посоката, в която се движи и европейската икономика на умерено възходящо движение" заяви той.
Бюджетният дефицит на Бълагрия за 2014 г. ще е по-малък от този за 2013 г.
"Бюджетният дефицит на Бълагрия за 2014г. ще бъде по-малък като процент от БВП от този за 2013г., за разлика от повечето страни в ЕС", обясни народният представител. По думите му от числата, заложени за следващите години в програмата на правителството, се вижда, че 2015 г. държавният дълг на страната започва да намалява, тъй като на 15 януари 2015г. има плащане на дълг от 2002г. - 1,6 млрд лв. и това се отписва от държания дълг. "Политиката на правителство е намаляване на държавния дефицит и външния дълг и в процент от БВП и в абсолютна величина през следващите години. Движим се с държавен дълг 20% от БВП, при среден за ЕС 85%" каза още той. По негово мнение, според данните на Европейската централна банка, България стои най-добре от всички други потенциални кандидати за влизане в Еврозоната и нямаме причини да се смята, че политиката, която е заложена в България противоречи на общата икономическа политика на ЕС или на ЕЦБ и Еврозоната. Според него към момента страната отговаря на абсолютно всички икономически изисквания, с изключение на едно, което е организационно - да престоим 2 години в европейския валутен механизъм преди да получим пълноправно членство. "Ако ние, края на 2014г. или 2015г., официално подадем молба и влезем в процедура за присъединяване към Еврозоната, края на 2016г., началото на 2017г. бихме могли реално да станем неин член", поясни Гечев.
ГЕРБ остави държавата с 10 млрд. назад
"Освен 4 млрд. лв. допълнителен дълг, които ГЕРБ взеха, те похарчиха и 4 млрд. лв. от натрупания резерв - общо 8 млрд. Освен това те взеха 1, 4 млрд. лв. натрупан резерв в здравната каса, и ги прехвърлиха в общия бюджет. Така ГЕРБ остави държавата с близо 10 млрд назад", категоричен бе народният представител.
БСП не се отказва от обещанието си за отмяна на плоския данък
На въпрос за промените в данъчното законодателство и данък богатство Гечев коментира, че промяна на данъчното законодателството може да има с подкрепата на 50 процента плюс 1 от народните представители. Той подчерта, че дори и в момента да няма такава за "данък богатство", това не означава, че няма да има. "Първоначално нямахме подкрепа и за връщането на събрания данък от хората с минимална работна заплата, след това обаче това беше прието и ще върнем данъкът на хората с най-ниски доходи за 2014г. в началото на 2015г. Това е стъпка и за излизане от плоския данък", поясни депутатът. По думите му цялостна промяна на плоския данък може да стане, когато се получи парламентарна подкрепа. Той подчерта, че не става дума за промяна на данъчната система за 2014г., тъй като бюджетът за следващата година е приет, а за промени до края на мандата. Гечев припомни, че на последния си конгрес БСП е взела решение, че партията ще работи за въвеждане на прогресивното данъчно облагане. Той подчерта, че госдподставащата данъчна система в ЕС и извън него е прогресивната и даде като примери данък печалба във Великобритания, който е 28%, САЩ, където богатите изпащат 40% данъци на държавата и Германия, която има високи общински данъци. "Въвеждането на прогресивната данъчна скала в България обаче трябва да е по-умерено, плавно", заключи Румен Гечев.
