Втори живот живее от няколко дни 38-годишният търновец Тихомир Иванов. След 9 дни в кома с куршум в мозъка той вече ходи из болничната стая, познава близките си, говори и дори се шегува. Очаква след днешния ден да го изпишат и да си отиде вкъщи.
Единствената особеност в състоянието на „възкръсналия” благодарение на лекарите пациент е, че има амнезия за всичко случило се в нощта след фаталния петък, 13 декември, когато бил прострелян. Не знае, че в челото му е бил опрян пистолет и че оловото все още е в черепа му. Не предполага, че е “медицинско чудо”. Докторите в областната болница са му казали, че е наранил главата си при катастрофа.
“Не смеят да му съобщят за престрелката, за да не се стресира. Той се „губеше” на моменти и от 2 дни вече е напълно на себе си. Д-р Петър Тодоров каза, че имаме сериозен напредък. Сега му дават само антибиотик”, разказа пред „24 часа” майката на Тихомир Радка Александрова. Тя е неотлъчно до сина си, след като научила, че бере душа в реанимацията с куршум в главата.
Тихомир бе прострелян от упор с боен пистолет при пиянска свада между компании на ул. „Охрид”, на метри от търновската болница. Гръмна го бившият военен Александър Кънев. След като видял опонента си паднал с дупка в челото, той осъзнал какво е направил и опитал да се самоубие.
Опрял законното си оръжие в слепоочието и дръпнал спусъка. Такава е основната версия на разследването. Куршумът влязъл през дясното слепоочие и излязъл през лявото. Двамата бяха в реанимация в кома и в критично състояние.
Екипът на неврохирурга д-р Николай Мойнов им направи животоспасяващи операции, но не успя да извади оловото от мозъка на Тихомир. Още тогава лекарят каза, че той ще живее.
Куршумът постепенно се капсулирал и пациентът се чувствал добре. Така нормален живот водели ловци и американски рейнджъри, даде пример докторът.
„Аз научих чак на следващия ден, че е прострелян. Отидох следобед и вече го бяха оперирали. Казаха, че трябва да купя някои неща и да ги занеса в реанимацията. Дадоха ми само гащите му и някакви стотинки. После в полицията ми казаха, че при тях са задържани евро, таблет, телефон, ключовете за колата му, 3 златни синджира”, обясни майката Радка.
Пенсионерката по болест била предупредена да се готви за най-лошото и спешно повикала сестрата на Тихомир да се прибере от Швейцария, където живее от 3 г.
“В безизходицата си искахме да вземем хеликоптер и да го местим в друга болница, за да го спасим. Тогава д-р Мойнов ни каза, че Тихомир ще остане тук и той ще ни го върне жив”, просълзява се от благодарност майката. Тя разказва, че синът е опериран и втори път, за да се извади куршумът, но се оказал заседнал периферно и някаква костица отново не позволила да бъде изваден.
Чуждото тяло обаче минало тангенциално и не засегнало важни центрове в мозъка. На Бъдни вечер мъжът излязъл от комата и бил преместен в неврохирургичното отделение. Сега на моменти има силно главоболие.
Дни по-късно от реанимацията бил изведен и другият участник в екшъна - Александър. Неговият живот също бил вън от опасност, казаха лекарите. Двамата мъже лежат в съседни стаи. Майките им се разминават в коридора, но не си говорят.
„Майката на Александър го гледа, но не ми е казала нищо, аз също не я закачам, защото нито тя, нито аз сме виновни. Не знам какво се е случило онази вечер. Тихомир досега не се е замесвал в побоища. Той е строителен предприемач. Преди това се занимаваше с кръчмарство.
Само като си пийне, става по-раздразнителен. Той ли е предизвикал другото момче, не знам. Иначе залъка от устата можеш да му вземеш”, казва Радка. Преди Нова година Тишо смятал да заминава да работи при сестра си. От години бил строител за по 3-4 месеца в Германия и Чехия. Сега смятал да пробва късмета си и в Швейцария.
„Аз го върнах, защото не му бяха намерили работа и настоях да остане, докато се уреди, а то какво стана”, упреква се майката. При пациента ежедневно е 17-годишният му син Теодор. “Щастливи сме, че е жив”, казва момчето. Тийнейджърът и бившата жена на Тишо Кунка първи били пуснати в реанимацията да го видят.
Той обаче бил в полусъзнание и не помни. Разказва, че докато бил „отвъд”, видял
починалите си баща и дядо. “Нямаше тунел, светлина и такива работи. Бяхме в някаква къща - ядохме, пихме, беше много хубаво. През цялото време татко стоеше отстрани и ни наблюдаваше, но нищо не каза.
Обаче един ден дойде дядо Тодор, на когото съм кръстен, и ме изгони: Ти - обратно и отиваш на работа, ми каза”, разказа мъжът с куршум в главата. И се пита: „Защо татко не ми каза нищо?”
Тихомир осъзнава, че започва втори живот, но не иска нищо да променя от предишния. Не се чувства променен и не е набелязал неща, които непременно трябва да направи.
