Изборите в Казанлък са провал за ГЕРБ. Партията има около 1000 гласа по-малко, отколкото очаквахме на предизборното проучване, направено в Казанлък 12 дни преди вота. Това заяви социологът от агенция „Скала” Цветозар Томов по БНР.
В предаването „Неделя 150" той обясни, че вотът се печели от БСП, чийто резултат съвпада с измервания от преди десетина дни. Резултатът на патриотичен съюз „Защита" е значително по-висок от очакваното. По отношение на активността - това е активност, която малко ще се повиши на парламентарните избори, но не чак толкова много, коментира Томов. Общо взето България я очаква поредица от коалиционни правителства, посочи още той.
Цветозар Томов коментира, че загубата от около 1000 гласа за ГЕРБ говори за неустойчивост на мотивацията, неустойчивост преди всичко на мотивацията да се гласува за тази партия - процес, който се развива, изглежда, в последните десет дни на изборите. Резултатът на БСП съвпада с този, който агенцията е измерила, но се оказа на първо място именно, защото резултатът на ГЕРБ отива надолу. Голямата изненада било постигнатото от „Защита". „Ние измерихме 3-процентов вот за „Защита" към 10 юни, резултатът на „Защита" на тези избори обаче е значително по-висок, той надхвърля 11% и е втори, те заемат пет места в местния парламент", каза Томов. Той призна, че няма обяснение, при което да не си позволи да изкаже известни съмнения за това, което политиците наричат „технологичен вот". „В прогнозата на „Скала" ние казахме, че около 23 хиляди казанлъчани са мотивирани да гласуват, нормално мотивирани да гласуват и че между 2000 и 2500 гласове ще бъдат купени. Реално подадените гласове са 25 300. Мисля, че общо взето не сме сбъркали в оценката на избирателната активност", допълни социологът.
Цветозар Томов каза още, че „Скала" е очаквала един мандат повече за „Атака" от това, което партията е взела. Изненада бил и провалът на една местна коалиция „За чиста Розова долина", която изглеждало, че може да вкара общински съветник. „Ефектът от изборите потвърждава тенденциите в общия политически процес в страната - фрагментация на политическото пространство. Партията-победителка взема под 5 на сто от броя на реалните гласоподаватели в общината. Ако говорим на равнище - брой на реалните гласоподаватели, дори победителите се борят да прескочат 4-процентовата бариера", коментира социологът. Според него това е реалната ситуация в България и тя ще се възпроизвежда на избори съвършено устойчиво.
Защо пада резултатът на ГЕРБ? ГЕРБ взема около 2000 гласа по-малко, отколкото на изборите през октомври миналата година, тоест взема 60 на сто от това, което е взела през октомври. „ Това е една тенденция, която пряко противоречи на създаваното в публичното пространство впечатление, че това е едва ли не бъдещата партия-победителка, спряганите 110 депутатски места в парламента, възможността евентуално ГЕРБ и лидерът й да бъдат, така да се каже, следващите харизматични фигура и партия в българския политически живот. Всъщност, тенденцията е точно обратната", обясни Томов. „ГЕРБ събира протестния вот на българските избиратели, фокусира го в себе си на първите два избора, на които се яви, ще го фокусира във все по-малка степен. Фрагментацията на гласовете показва желанието на българина да си смени политическия елит. Това желание се изразява в различни фокуси и колкото повече една партия се оцапа с реална власт, толкова по-малко има възможност да събира подобни гласове. Изглежда, че някъде между 60-65 на сто от гласовете, които се подават на избори, се подават въз основа на подобно мотивация", коментира още той. Според него това е висок, опасно висок процент гласове, които се разпределят според желанието да направиш алтернативен избор, чрез който да напсуваш властта, казано фигуративно. Този висок процент може да доведе до дестабилизация на политическото пространство в България и от гледна точка на националните интереси това е главният риск, както по отношение на формирането на местния парламент, защото в момента имате победител с 6 от 37 общински съветника, смята още социологът. Не било ясно как ще си правят коалиции вътре и как ще вземат решения изобщо, защото коалиция с по-малко от 4-5 партии не може да се направи. „Страхувам се, че нещо подобно ни очаква и на парламентарните избори догодина, ако нещата продължат да се развиват в тази посока", посочи Цветозар Томов.
Що се отнася до избирателната активност - 36-те на сто в Казанлък общо взето е активност, която малко ще се повиши на парламентарните избори, не чак толкова много. „Който си прави илюзии, че в България в близките години е възможно да управлява самостоятелно, ще си остане само с илюзиите. България я чака верига от коалиционни управления", заключи социологът.
