Държавният глава няма да назначава шефовете на Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация" според текстовете в подготвения от правителството Закон за националната сигурност.
Как точно ще се назначават началниците на службите ще бъде записано в специалните закони за НСО, цивилното и военното разузнаване, обясни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Той гарантира, че при определянето на правилата ще се следват правомощията на властите, определени от конституцията, пише 24 часа.
Основният закон предвижда президентът да назначава единствено висшите военни като върховен главнокомандващ. За цивилните служби обаче той няма решаваща дума, а плановете на правителството са да девоенизира НСО и разузнаването.
При управлението на ГЕРБ вече бе прокарана промяна, че шефът на военното разузнаване може да е цивилен, за да се заобиколи тогавашният президент Георги Първанов.
При назначаването на шефове на НСО и НРС ще бъде избран моделът от новия закон за ДАНС, при който премиерът предлага началник на службата, а парламентът го одобрява. Президентът ще има право да изисква анализи от спецслужбите и да работи с тяхна информация, каза още Йовчев. Държавният глава запазва и правото си да се информира за работата на службите, като участва в Съвета по сигурност на Министерския съвет лично или със свой представител, обясни вицепремиерът. От Съвета по сигурност президентът ще получава и информация за анализите на премиерския орган, който ще контролира службите и ще анализира тяхната информация.
Плановете на правителството са към съвета да има "разузнавателен борд" с две звена, припомни вчера Йовчев. Първото звено ще обработва и анализира информация, която идва от различните служби, и ще координира действията им. Второто звено ще служи за управление при кризи и ще се води лично от премиера. В него ще са шефовете на ведомства с отношение към конкретна криза и екип, определен от премиера.
