ИНТЕРВЮ

„С тази книга затварям окончателно страницата “Плейбой”. Сега ще съм просто обикновен плейбой. Бих искал хората да ме знаят просто като добър журналист”, казва авторът на „Моят живот в „Плейбой” Георги Неделчев.

 
- Г-н Неделчев, какво наистина означава живот в "Плейбой"? Какъв е той, да кажем, когато паднат дрехите, когато светнат прожекторите и камерите, и какъв, когато те угаснат и дрехите са отново върху раменете на тези подлудяващи сърцето на човека модели?

- За мен тези близо 4 години бяха преди всичко много работа. Но не крия, че имаше и доста приятни моменти. Както се казва обаче, удоволствията са били напълно заслужени.

- Какво е посланието, което отправяте към читателите на вашата книга?

- Ще отговоря с цитат от епилога й: "Плейбой" не е нито просто списание, нито империя, нито нещо, с което можеш да се хвалиш или от което да се срамуваш. Това е преди всичко умението на един мъж да живее красиво, приятно и достойно. Е, аз не съм сигурен, че съм успял и успявам, важното е, че нищо не може да ме спре да продължавам да опитвам.

- Какво изпитахте, когато ви казаха от днес ставаш главен редактор на „Плейбой"? Какви мисли, чувства, емоции ви минаха през главата, а и сърцето?

- Ами какви... Най-вече притеснение дали ще мога да се справя. Което е съвсем обяснимо. А също така и вълнение, че се случва нещо, което ми е било писано да се случи.

- Какви бяха те, след като напуснахте? Светът как ви се стори тогава? По-пъстър или по-весел? И изобщо какво би съдържала книгата "Моят живот след „Плейбой"?

- Сега се чувствам по-необременен, по-свободен. Имам по-малко приятели, но по-истински. Не фокусирам толкова завист върху себе си. Нямаше да е хубаво, ако животът и кариерата ми се асоциираха единствено с "Плейбой".

- В „Плейбой" са излизали статии и интервюта на едни от най-великите писатели, журналисти, музиканти и интелектуалци. И въпреки всичко, както Курт Вонегът каза в едно от интервютата си за списанието, май хората не го купуват заради интелектуалното му качество, а заради качеството на плътта по снимките на неговите страници. Така ли е?

- Фразата "Купувам си "Плейбой" заради статиите" отдавна е станала легендарна. По принцип аз не виждам нищо лошо в това хората да го предпочитат заради еротиката. Но никога не е излишно покрай еротиката да прочетеш и нещо умно и добре написано. Ако хората се нуждаеха само от снимки на голи момичета, много други списания щяха да са не по-малко легендарни от "Плейбой". А не са.

- Каква е тази странна смесица от духовност и еротика, как те се допълват? Или може би взаимно изключват.

- Всеки човек има нужда и от двете неща. Въпросът е да му се поднасят както трябва, с добър вкус и мярка.

- Да кажем, аз съм известна, красива млада дама. Нали това само го приемаме наужким, условно казано, един вид ! С какво бихте ме накарали да се съблека и да застана на страниците на издание като „Плейбой"? Разкрийте някой трик?

- Основният ми аргумент винаги е бил, че след една подобна изява всяка жена постига много по-голяма хармония със себе си и външността си. И оттам нататък се чувства много по-секси, желана и самоуверена. Ако някоя дама ви каже, че не държи на тези неща, а само на интелекта си, да знаете, че ви лъже.

- Навремето вие бяхте журналист във в. "24 часа". Там имаше няколко рубрики, които вие и вашите колеги правехте. Те се казваха - "Оживление" и "Възход и падение", ако не се лъжа. В коя от тях бихте сложили вашия живот в "Плейбой" и защо?

- "Оживление" - да. "Възход" - да. "Падение" - в никакъв случай.

- Как бихте обрисували качеството на "Плейбой", докато бяхте там и сегашното? Кое е по-добро?

- Е, не очаквайте да кажа, че сега е по-добро, отколкото по мое време. Но и не очаквайте да кажа нищо лошо за приемниците ми. В България "Плейбой" е легенда и винаги ще бъде. Аз бях достатъчно дълго време част от нея и не съжалявам за нищо, включително и за това, че вече не съм там.

- Казват, че за много млади момичета да излезеш гола на страниците в "Плейбой" е нещо като лъжлива, 15-минутна слава. Какво става с тях, след като слязат от страниците на изданието? Как продължава техният живот? Срещате ли се с тях, какво споделят с вас и изобщо какви са вашите наблюдения по този въпрос?

- В книгата ми има специална глава по тази тема - Life after Playboy. В крайна сметка всичко си зависи от момичето. Ако не притежава нужните качества, никаква изява никъде не може да помогне за бъдещето й. И обратното - ако освен красота и сексапил има и интелект, "Плейбой" може да бъде един много добър трамплин за нея. Подобни примери мога да дам десетки.

- По времето, когато бяхте главен редактор на "Плейбой", синът на мой приятел от България, живеещ в Чикаго, занесе един брой на изданието в училище, за да показвал на децата българските букви. Поне такова обяснение беше дал на директора на училището, след като го бяха хванали с местните хлапета да разглеждат в "Плейбой" "българските букви" в двора на американското училище. Как ще коментирате тази весела "образователна" история?

- Американците никога няма да проумеят как е възможно в България това списание да има популярността и авторитета на "семейно издание".

- Наскоро правих проучване и се оказа, че сред българите в Чикаго българското издание на "Плейбой" е едно от най-четените списания, идващи от България. Какво според вас кара имигрантите да предпочитат българския пред, да кажем, американски вариант на списанието?

- Първо, момичетата са по-красиви. Второ, съдържанието е по-разнообразно. Трето, няма нищо по-хубаво от родно списание, лютеница "Хоро" и хубава баничка със студена боза рано сутрин...

-Какво ви идва на ум веднага, когато ви кажа Чикаго?

- "Чикаго булс", "Плейбой", българи.

- Чикаго е столицата на блуса, какъв според вас е "блусът" на България?

- С много силно изразени чалга-елементи.

- С кой, ако не е тайна, от моделите, преминали през „Плейбой", докато бяхте там, бе най-приятно да се работи и защо? И с коя най-трудно? Кажете някоя интересна история от това време.

- С Камелия беше истинско удоволствие да се работи. Със Зара от "Биг брадър" - също. Затова пък с тризначките Вяра, Надежда и Любов се видяхме в чудо. Напуснаха по средата на фотосесията, без да довършат. И не може да се спори с тях. Всичко е разказано в книгата с подробности.

- А сега накъде продължава житейският път на Георги Неделчев? Нови цели, стремежи и т.н.? Как бихте искали да ви запомнят хората - като бившия главен редактор на „Плейбой" или като ...

- С тази книга затварям окончателно страницата "Плейбой". Сега ще съм просто обикновен плейбой. Бих искал хората да ме знаят просто като добър журналист и редактор, а защо не вече и като писател.

Снимки: личен архив