Друг поглед и друга версия, която може би е и самата истина, за избретяването на легендарния автомат „Калашников” ни представя ExtremeCenterPoint. Според изследването негов създател е не съветският сержант Михаил Kалашников, а немският конструктор Хуго Шмайзер.
„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмо-класно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …” е позицията Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
Михаил Калашников е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие са знаели това. Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47, пише Йордан Николов за ExtremeCenterPoint и проследява историята на създаване на автомата на Сталин.
Как се е случило всичко?
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.
Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.
Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?
На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.
В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
