Казваме, че политиците ни лъжели. Огорчени сме от неспазените им обещания. Чувстваме се като малко дете, на което са му обещали розов захарен памук, а са му дали дъвка "Идеал".
И предъвкваме лъжите им, отначало мъчително и трудно, с огромни усилия, но
колкото повече ги предъвкваме - толкова по-разтегливи и приемливи стават
обещанията им, докато от тях не се надуе поредният розов балон. Балон, който винаги се пука и ние оплескани, с омерзение
констатираме - „Всички са
маскари!"
А кои всъщност са маскарите ?
Тези, които са професионални лъжци или тези които са ги наели, чрез вота си, да бъдат излъгани ?
И иска ли някой в тази държава да знае истината, цялата истина ?!
Не вярвам да има и един, който да го иска.
Кой ще иска да му се каже, че няма перспективи за един по-добър живот пред него? Че цял живот ще плаща дългове, които други
са си присвоили ? Че няма бъдеще за него, за децата му, че дори и за внуците му
- а за други е осигурено розово бъдеще за столетия напред. Чуждо бъдеще,
което той ще изработва като роб и това му е гарантирано до края на
дните му.
Ще се намери ли изобщо такъв човек ? Не
вярвам.
Затова и ние избираме не този,
който може да каже истината, а този който ни излъже най-убедително и приятно. Тези, които преповтарят нашите страхове
като техни, поднасящи ни илюзията,
от която се нуждаем - как всичко ще се оправи, при това в най-близко бъдеще.
Как ще имаме високи доходи и ще сме горди консуматори, без да се наложи да
променим нищо в живота си и в отношението си към него.
И ние им вярваме, не защото
не знаем, че това е поредната
лъжа, а защото просто се нуждаем от нея, за да продължим да оцеляваме. Имаме
нужда от надежди, дори и те да са ефимерни и нетрайни. Като малко дете, на което му разказват приказка за „лека нощ", за да го приспят и да не пречи на възрастните да си вършат
работите.
Заслужава ли народът да бъде
лъган ? Да, при това положение
си заслужава.
И не само заслужава, а и трябва да бъде лъган ! Постоянно.
Заслужава го, защото все още има нагласата, че някой друг ще го спаси.
Заслужава го в бездействието и в пасивността си спрямо действията си за
промяна.
Промяна.
Много се говори за нея, но никой не знае каква трябва да е тя. На никой явно не му е и нужна, след като
пасивността в поведението ни спрямо бъдещето ни не само че се запазва, а и
се засилва. Ние постоянно говорим за промяна, но постоянно се нагаждаме към
ежедневието, водени от инстинкта си за оцеляване. Така че, защо изобщо очакваме
промяна, след като сме се научили да живеем и без нея ?
И е съвсем нормално на фона на спящия електорат да си имаме една професионална
елитарна прослойка от
изпечени лъжци. Хора,
подготвени с нужната лъжа в нужното време, изричайки я така, че даже и те са на
път да си повярват. Истинските професионалисти, от които се нуждаем.
Хора, призоваващи ни - Не
Пипайте Системата, тя работи идеално !
Не си помисляйте за мажоритарен вот и референдум за него, защото това само може
да влоши нещата !
За тях и за нас.
За тях, защото ще им се наложи да започнат личната си борба за оцеляване без
закрилата на партийната листа, в която неизменно са начело. По презумпция
за вярност към партията и нейните спонсори.
Лошо за нас, защото при един мажоритарен вот на сцената ще излязат реалните
собственици на власта в страната ни - тези, които пълнят партийните каси; същите, които
определят кой политик как да гласува и коя партия с коя ще се кооперира за да
изпълнят заедно поставените им цели.
Още много може да се говори, но истината си остава една - никой от нас не се
нуждае от нея !
Автор: valsodar
