На двата полюса се разделиха оценките за новия филм на Мартин Скорсезе - "Вълкът от Уолстрийт", където главната роля е поверена на Леонардо ди Каприо. Това е най-обсъжданото заглавие в сезона на наградите - тричасов разказ на голям екран за биографията на един от най-известните хищници от финансовото сърце на САЩ.
Филмът е създаден по мемоарите на борсовия трейдър Джордън Белфорт, популярен с бурния си възход, разточителен живот и последвалия близо 2-годишен престой зад решетките заради огромни измами на инвеститори. На 25 години бившият продавач на месо от Куинс, който, както сам казва, произхожда от бедно семейство, изкарва по 50 милиона долара годишно. Направо откача, когато списание "Forbes" го определя като "един объркан Робин Худ, който взема от богатите и дава на себе си и на своята щастлива банда брокери".
Тогава главният герой набързо научава правилата на известността. Още на следващата сутрин офисът му е буквално щурмуван от тълпи побеснели младежи, желаещи да станат част от неговата весела компания. Шеметната бързина, с която натрупва огромно финансово състояние, прави впечатление на ФБР и започва разследване.
В крайна сметка Белфорт получава относително лека присъда за измама на инвеститори за 200 милиона долара чрез брокерската си фирма Stratton Oakmont, продавайки им изкуствено напомпани активи. Три години затвор, от които излежава 22 месеца, а част от финансовото му състояние отива за обезщетения. Това става, след като свидетелства срещу свои бивши колеги - факт, пропуснат във филма.
Филмът веднага насъбра лоша слава
Лентата на Скорсезе бе осъдена от някои критици като "прослава на непозволената алчност". Те критикуват режисьора, че не е успял нито да постави правилна оценка на действията на героите, нито да обрисува жертвите на жестокостта на Белфорт. Негативна е и оценката на Wall Street Journal.
LA Weekly публикува отворено писмо от Кристина Макдоул, дъщеря на адвокат, с който Белфорт е работил. Тя описва трудностите, които са преживели жертвите на сенчестите му сделки, но не пропуска и недъзите на системата, която ги е позволила.
"Вашият филм е безразсъден опит да продължаваме да се преструваме, че тези схеми са някакво забавление, дори когато страната е омотана от пореден рунд скандали на Уолстрийт", пише тя към създателите на филма. Други определят "Вълкът от Уолстрийт" като екранизирана оргия от наркотици, секс и пачки с пари. Да, Белфорт обича охолния живот и забавленията, подобаващи на богатството и лудостта му. Може би пък това е една от причините да има толкова нетърпеливи зрители пред кината.
Само за две седмици филмът събра приходи от 63.3 милиона долара, така че със сигурност ще се превърне в един от най-печелившите филми на Скорсезе. В последните седмици успешният тандем Леонардо ди Каприо-Мартин Скорсезе защитава своето кинотворение, описвайки го като повод за сериозен размисъл върху един портрет на декадентски амок.
Добри ли са лошите?
Почти всеки филмов критик изтъква проблема с моралността на "Вълкът от Уолстрийт", независимо дали става дума за прекалено хедонистичния начин на живот на Белфорт или за изкушението от постоянно самооправдание. "Той го прави, защото може. Ако правиш нещо, само защото можеш, тогава какъв човек си? Можем ли лесно да попаднем в такава ситуация? Мисля, че да", коментира наскоро Мартин Скорсезе в интервю за Associated Press.
Джо Моргенщерн от Wall Street Journal описва "Вълкът от Уолстрийт" като "кух спектакъл" и припомня, че на практика Джордън Белфорт печели от екранизацията на своята автобиографична книга - било с пари, било просто чрез публично присъствие, тъй като в момента се изявява като писател и мотивационен лектор, баша на две деца, който живее със семейството си в Калифорния. Белфорт обаче отговори, че ще дари приходите от филма на правителството. Притесненията са, че сега образът на изпечения измамник, издигнал се от дребен брокер на ценни книжа до могъща фигура във финансовия свят, ще бъде изчистен.
Защитниците на филма обаче твърдят, че целта на Скорсезе не е просто да посочи, че Белфорт е лош и да каже: "Не правете така". Напротив, посланието на лентата е всеки да помисли върху собствената си вина за съществуването на системата, която ражда такива като него. Както казва самият Белфорт: "Няма как да изгубиш душата си, да станеш корумпиран за една нощ. Първата стъпка е лека и едва доловима. Има следваща и следваща стъпка... и преди да осъзнаеш, правиш неща, които не си си и помислял. Дори ти изглежда нормално".
