Бунева е противоречива личност за македонската история. А историческата истина е, че Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на ВМРО.
Неизвестни лица счупиха паметната плоча на Мара Бунева, поставена вчера на кея на река Вардар от Българския културен клуб в Скопие, пише „Фокус”, позовавайки се на македонското електронно издание Прес 24.
Миналата година също беше поставена плоча, която не дочака сутринта. На мястото, където е била поставена плочата, вчера е имало полиция, която е разследвала случая.
Фрогнюз припомня, че инцидентът се случва почти традиционно в Скопие. Бунева е противоречива личност за македонската история. Официалното становище на държавната наука е, че Бунева е извършила атентат срещу Прелич в полза на великобългарската идея на Ванче Михайлов, а не - в полза на македонското освободително движение.
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на ВМРО. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на Организацията. Тя е избрана заизпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания като стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и отявлен българофоб, независимо че се е спасил от смърт преди това, демонстрирайки българско самосъзнание.
