Журналистът В. Танески имал тежко детство и трепел жени, приличащи на властната му майка. „Утрински вестник”, за който работел, скоро оприличи България с „гангстерски филм”. Оригиналът обаче е в Македония и надхвърля най-разюзданите холивудски фантазии, а ние сме епигони.
Кичево е неголям град в средната част на Западна Р Македония. Разположен е в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 км. Най-известните кичевци са политикът и министър на земеделието, горите и водите Аце Спасеноски, писателят и преводач Томе Момировски, а от няколко дни към тях се нареди и Владо Танески, по-рано известен само като журналист, отскоро обаче и като най-свирепият съвременен сериен убиец в югозападната ни съседка, а и на Балканите. Този път македонците наистина са "най", въпреки че едва ли са мечтали тъкмо за такава зловеща слава.
От няколко дни населеният наполовина с албанци и наполовина с македонци град Кичево, а и цялата страна, са в шок. Оказа се, че в града живял и дебнел невнятен сериен убиец, чиито деяния трудно могат да се поберат в парадигмата на всеки нормален човешки мозък.
Историята, разплела се наскоро, започва като на филм, а продължението й надминава и най-смелите холивудски сценарии. Причините за зловещите факти, надхвърлящи която и да е филмова фикция, започват съвсем по Фройдистки в детството на маниака. То е тежко и обремено, в него изобилстват всекидневни караници и сбивания с майка му. (Всичките му жертви приличат на нея - жени малко над средната възраст, с ниско образование, живеели в един и същи край на Кичево и работели като санитарки.)
Първа изчезва Горица Павловска, която е обявена за издирване още през 2003 г. Нейното тяло все още не е намерено, но тъй като е от същата махала и възрастта и професията й са идентични с тези на другите удушени жени, полицията има съмнения, че серийният убиец е започнал с убийствата преди пет години.
Митра Силяноска е втората жертва, убита през 2005 г. Била сексуално измъчвана, след това пребита и удушена. За това убийство даже има двама невинно осъдени - Игор Мирчевски и Анте Ристевски срещу които били представени всъщност фалшиви доказателства. Направил го полицейски служител от полицията в Кичево, но не за да защити истинския убиец, а за да се докара пред началниците си в Скопие, че може да се справя с убийства. Последните две жертви – Любица Личовска и Живана Темелковска- бяха убити тази година. След като намира и техните тела, полицията започва интензивно разследване.
През цялото това време истинският убиец Танески контактувал с близките на убитите жени, а и те, роднините, търсели неговата помощ, защото бил кореспондент на влиятелен вестник в Скопие. Това вероятно му давало самочувствието, че няма да го разкрият. Бил хоноруван дописник на „Нова Македонија“ а за известен период работел и за „Утрински вестник“. Точно там той описвал случаите с жестоко умъртвяваните жени. В крайна сметка обаче именно изнесени от него данни в изпращаните дописки, станали първият сигнал за сериозно подозрение. Пак той пръв публично лансирал версията, че всички убийства са свързани и убиецът е един. Действал по един и същи начин - изнасилвал жените, пребивал ги и ги задушавал с найлонов чувал. После напъхвал телата в чувала и ги увивал с телефонен кабел. След което пишел журналистически материали за случаите. Последвали разпити, намесила се лабораторията с ДНК-анализ и всичко станало ясно. Владо Танески бе задържан в Кичево, след като проба от спермата му доказа, че именно той е убил 65-годишната Живана Темелковска, както и Митра Силяновска през 2004 г. 
И за да бъде цялата история наистина като във филм на ужасите, тя не приключва дотук. Справедливостта възтържествува по особен начин. Серийният убиец нощес се самоуби – поне по информации от тетовския затвор и македонското министерство на вътрешните работи. Самоудавил се в кофа с вода! Открили го в килията му в безпомощно състояние, веднага го откарали в местната болница, но по пътя той починал. Явно българската поговорка "Да се удавиш в капка вода" работи и у съседите. То чудно няма, една кръв сме все пак! Тепърва предстои да се установява обаче дали килърът е посегнал сам на живота си, или някой му е помогнал. Във форумите по македонските сайтове съмненията за това не липсват, въпреки че никой не питае съжаление. Ето най-оригиналните от тях (запазваме без промяна специфичната ортография):
- Прилично неверојатен начин да се посегне по сопствениот живот.......
- Очигледно Танески се дави во кофата мнооооооогу тивко, неверојатно тивко, за да не разбуди цимерите. (цимер=пазач в затвора)
- А na dnoto na kofata mozebi imalo samo vlazna krpa???
- Pa i da mu ja pritisnal nekoj glavata vo kofa, zarem ne zasluzil???? So koe pravo pak toj se izzivuvase i gi ubivase nedolznite zeni. Ako bil frustriran i bolen trebalo da se leci.
Информацията за (само)убийството на „новинарот” Танески обходи с главоломна скорост цяла Македония. Дори „Утрински вестник”, към който е работел той, но който доста пестеливо и само с крайчеца на едното око информираше по темата тия дни, днес наруши мълчанието и оповести: „Новинарот Танески си го одзеде животот во Тетовскиот затвор”.
Става въпрос впрочем за същия вестник, който не спира да тръби под път и над път, че България не е искрен и истински приятел на Македония, както и че ние, българите, живеем в страна, в която престъпници се убиват едни други по улиците като в гангстерски филм. Е, да, нашият филм може и да е гангстерски, драги ни колеги от „Утрински”, но си е направо римейк на фона на този оригинал, който ни предложихте во Македония. Кървавият екшън, който сътвори съвременната македонска действителност, надхвърля и най-разюзданото холивудско въображение. Оттам сигурно щяха да броят яки кинти за права над подобен сценарий, в който не е необходимо да се намесва ни най-малко нечия авторовата фантазия. Уви, главният герой се затри, преди да добие световна известност и да се нареди до най-забележителните македонци, пред чието дело историята немее – като се почне от Александър Македонски и четириногия му Буцефал та до страховития Танески, новия балкански Изкормвач.
снимки към текста:
1) Владо Танески;
2) улицата, на която живеели жертвите;
3) къщата, в която Танески носел жертвите.
Ана Кочева
