В България ВМА е не просто болница, а обществена институция. Благодарение на Министерството на отбраната запушихме част от пробойните на дълга. През април стартираме спасителен план и реорганизация на Академията. За проблемите и надеждите на ВМА разговаряме с нейния нов началник полковник доцент д-р Крум Кацаров.
Интервю на Красен Бучков
- Г-н полковник, почувствахте ли вече отговорностите на новия си пост? Как върви проверката на Сметната палата?
- Всъщност са две проверки - една от Инспектората на МО, и една от Вътрешния одит. Хората са много добронамерени. Още на брифинга споделихме, че тази проверка е важна. Тя е един поглед на структурата отвън, който ще даде обективна оценка за състоянието на Академията. И се надявам заключенията, които ще бъдат направени, да ни дадат ценни насоки за бъдещото развитие. Един външен поглед е винаги добре дошъл.
В този смисъл отговорностите са много и непрекъснато излизат нови и нови. Дори съм респектиран от огромния обем отговорности, което само показва, че ВМА не е обикновена болница, а наистина една обществена институция с национално значение. Като се започне от това, че е 122- годишна, и се стигне до факта, че в нея работят над 3000 души. Разпределени в пет многопрофилни болници в София, Варна, Пловдив, Плевен и Сливен, три санаториални бази – в Хисар, Поморие и Банкя, както и в десетки медицински пунктове, осигуряващи поделенията на Българската армия и мисиите й извън страната. Като се мине и през професионалната страна – Академията оказва много и разнообразна помощ в медицински план, но и при управлението на кризи от различен характер. В този аспект ВМА има изключителни отговорности и задачи към националната сигурност, свързани с медицинското осигуряване на населението в случай на бедствия, аварии, терористични актове и катастрофи. Всъщност тя е уникално медицинско звено.
- Кой беше най-важният съвет, който получихте от генерал Стоян Тонев, след като приехте шефското място ?
- Винаги сме дискутирали, говорили сме по проблемите. Приемствеността е най-важният принцип в 122-годишната история на ВМА. Неслучайно мотото на Академията е: ”Ние сме големи, защото стоим на раменете на предци-титани”. Не мога да кажа, че има конкретни завети или напътствия. Просто една система от съвети или модели на поведение, които е давал. Има какво да се вземе от него, има какво да пречупиш през собствената си призма, да го вкараш в своя личен опит. Така че генералът в това отношение бе наистина добър мениджър, човек с визия.
И друг път съм казвал, че това, което най-много ме е впечатлявало е, че генерал Тонев имаше визия. Тя е нещо, което се изработва, но и трябва да го носиш като вродено умение. Става въпрос за успешното развитие на ВМА. Той бе шеф 11 години на тази структура, и то в години на радикални промени и конкуренция. Създаде се реален пазар за медицински услуги, влязохме в една силно конкурентна среда и в тази среда не само че оцеляхме, но се наложихме като сериозен играч на медицинския пазар. Да не звучи грубо думата „медицински пазар”, но той съществува.
- Не можем да минем без въпроса за дълговете на ВМА. Колко са в момента , плашат ли ви ? Какви са отношенията ви с Министерството на отбраната и Здравната када ?
- Дълговете ни бяха 102 млн. лв. В края на годината, благодарение на разбирането, което прояви Министерството на отбраната и министъра, успяхме да погасим някъде около 22 млн. лв. Запушихме основните пробойни.
Но проблемът с дълговете така или иначе стои. Той си има обективна страна, която ние няма как да подминем. Свързано е с това, че Здравната каса, всъщност инструмента, с който работим, и най-вече клиничните пътеки, са недофинансирани. Работата по клиничните пътеки носи, погледнато чисто формално, сериозен доход на академията. Но в същото време генерира и дългове от това, че пътеките са недофинасирани с 20-40 % , а с инфлацията може и повече. Така че този пародокс го има. Всички директори говорят за него. Това е, че колкото повече работиш, толкова по-голям дълг генерираш. За съжаление!
- Доц. Кацаров, като началник как ще коментирате спасителния план, предаден на премиера Пламен Орешарски? Има ли нужда от големи промени, за да се решат проблемите ?
- Спасителен план в истинския му вид тепърва ще изработваме. Спасителният план всъщност ще включва два-три-четири варианта с конкретика за това, как ще се развива Академията. Това ще бъде план, при който ще бъдат анализирани приходите и разходите, икономическата себестойност, ефективността на модела, развитието в перспектива, необходимостта от нови звена, съкращаването на други. Ще предвидим и социалната страна. И в зависимост от това, което ще реши нашият принципал – МО, както и държавата, ще видим кой вариант ще бъде най-ефективен и съответно приет. Това нещо предстои да се случи.
- Кога очаквате този план да е готов?
- До края на април трябва да бъде готов. Сроковете са съкратени, защото и проблемът е сериозен и не търпи отлагане. Възможно е да се вземе и друго решение или да се комбинират няколко варианта.
- ВМА е сред водещите лечебни заведения в страната. На колко души помагате годишно ?
- Хоспитализираме годишно около 50-52 000 души - това са лежащоболните. И провеждаме някъде около 260-280 000 амбулаторни прегледи. Обемът е много голям, огромен. Освен нашият основен контингент – армията, обслужваме и широк кръг други контингенти. Помощ при нас получават офицери от запаса и резерва, от другите силови служби и др. Съотношението на контингента, който трябва да обслужваме, към цивилните граждани е някъде от порядъка на 15-18 % военнослужещи и около 80% цивилни граждани.
- По едно време май се повдигна въпросът ВМА да не обслужва цивилни граждани ?
- Ако искат да унищожат Академията, то най –прекият начин е да не се облужват цивилни граждани. Защото това означава падане на всякакви приходи и съкращаване на хора. И което е най-важно – намаляване на квалификациите, след като няма пациенти и като не се работи. Това не стои като дневен ред, просто е екзотика. Но ако държавата реши, че на нея й трябва някаква мини военна болница с две-три клиники, ако прецени, че няма пари за нищо друго, тогава ще трябва принципалът да реши.
- Говори се, че ще има преструктуриране във ВМА ? Кажете, в какво ще се състои то и кога ще започне ?
- Преструктурирането е свързано с оздравителния план. Това са два процеса, които са свързани. Няма как да преструктурираме, без да видим, кой от плановете ще се приеме. Най-общо казано, това ще касае сливане и съкращаване на звена, които имат дублиращи функции, както и такива, които не са необходими за развитието на Академията или са по-малко необходими.
- Има ли лекари във ВМА, които не изпускат от очи Терминал 2 на аерогара София ?
- Навсякъде има. Колкото по-квалифицирани са колегите, толкова повече посоката Терминал 2 е вероятна за тях. Не сме пощадени и ние от това, за съжаление. В рамките на последните три-четири години ни напуснаха 18 анестезиолози, които са дефицитна специалност за Западна Европа. Атрактивни са най-вече младите лекари на възраст около 35 години, които са вече обучени специалисти и се приемат както на Запад, така и в големите частни болници у нас. Там заплатите са съвсем различни Опасността от изтичане на кадри е един от кошмарите на всички ръководители и на болници у нас.
- И какво може да се направи , за да се спре това? Вие сте шеф на голяма болница?
- Нищо! Условията там са други, има яснота какво ще правят и как ще се развиват, стартира се със заплата, която е минимум 3000 евро, грижат се за тях, за децата им, намират работа на съпругите им. Населението ги държи на пиедестал. Подхожда се много отговорно към изтеглянето на висококвалифициран персонал. Ние нищо от това не можем да си позволим от чисто финансова гледна точка.
- Според Вас вдига ли се вече „мъглата” в здравеопазването? Ще тръгне ли то по нормални релси?
- Докато не се вдигне „мъглата” в икономиката, няма да се вдигне и тази в здравеопазването. Те са като скачени съдове. Липсата на средства за финансиране на здравеопазването е пряко свързано с финансовата мъгла и няма как и здравната да се разсее. Ако погледнете бюджета на министерството на здравеопазването и го разделите на населението, което имаме, ще получите по 200 евро на човек. Това е в пъти по-малко дори от такива страни като Словения и Словакия, да не говорим за Чехия. Няма как да сме осигурени в такива малки пропорции и да искаме здравният ни продукт да е като в тези страни. Просто не е възможно.
- Както сам сте казвали, началник да си е временно, а лекар за цял живот. Затъжихте ли вече за болните си ?
- Да, качвам се горе, на 14-ия етаж, където е клиниката. Все пак 8 години съм началник на гастроентерологията. Мъча се да им помагам на колегите. Началник наистина е временно състояние. Така е поне за повечето хора, особено в нашата професия.
- Като пряк ръководител на екипите по трансплантология във ВМА, смятате ли, че трансплантациите са показател за нивото на здравеопазването в една държава?
- Трансплантациите наистина са показател за развитието на медицината, един от параметрите, по които се съди за развитието на една държава. Ние тръгнахме сравнително добре да развиваме един труден раздел - чернодробната трансплантация. Движим се по средноеврепейските стандарти с екипите, които имаме.
Готови сме, имаме разработена програма да започнем и бъбречни трансплантации. Имаме екипите все още, хората не са си отишли. Бихме могли при съответна помощ от държавата да поемем и този раздел. Проблемът е, докога ще задържим специалистите. Търсим решение на този въпрос. Присаждането на панкреас в чисто технически аспект също не би могло да изненада екипите ни, които правят чернодробна трансплантация.
Основният проблем е донорството – има малко донори на година, което е държавна задача. Това е въпрос на организация, на финансиране, на промяна на нагласите, на нормативните документи. Последните общо взето вече са добре разработени. Въпрос на държавна ангажираност е, както и на включването на медиите.
- Продължава ли сътрудничеството на ВМА с Кувейт и Катар ?
- Кувейтската страна е доволна, искат още хора. В момента там работят над 150 наши лекари и сестри. Комисия от Кувейт идва тук и си прави подбор на кадрите.
За Катар имаме подписано споразумение и ще започнем да изпращаме и там специалисти. Първата група трябва да замине до 2-3 месеца . Имаме наши медици в Афганистан, в Мали. Изпълняваме всичките си задължения към съюзниците от НАТО.
- Да завършим интервюто с хобитата на новия началник на Военномедицинска академия. Остава ли ви време ?
- Гмуркач съм. Ходя лятото на море и се гмуркам. Иначе съм ловец, но се водя такъв само по документи. От десет години не съм ходил на лов. Иначе имам екипировка, оръжие. Време нямам. Имах преди Коледа покана за лов в стопанство Дикчан с едни испанци, но пак не успях. Сещам се за една мисъл на Мопасан, че „Мъжът е роден любовник, войник и ловец.” Но за всичко трябва време. Е, някои смогват...
Полковник доц. д-р Крум Кацаров е роден на 19 ноември 1957 г. в Благоевград. Завършва медицина през 1983 г. в София. Има специалности по вътрешни болести, военнополева терапия, спешна медицина и гастроентерология. От 2005 г. е началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА, а от 2007 г. е заместник.-началник по учебно-научната дейност на ВМА.
