Въпреки уверенията на правосъдния министър Зинаида Златанова, че екипът й ще прецезира всички спорни текстове в проекта за нов Наказателен кодекс, той беше приет днес на заседание на Министерски съвет, стана ясно от прессъобщение на правосъдното министерство.
Тъй като срещу текстове от проекта за нов НК се вдигнаха юристи и неправителствени организации, министър Златанова обяви в края на миналата седмица, че приемането на кодекса може да отнеме между няколко месеца до няколко години.
Правителството прие професионалното мнение на юристите при обсъждането на проект за нов Наказателен кодекс, заяви вицепремиерът Зинаида Златанова след заседанието на Министерски съвет, предаде „Фокус”.
„Дискусията ще продължи. Текстът с промените в него ще бъдат публикувани на сайта на министерството. Кодексът има отношение към всеки един гражданин”, добави Златанова. Проектът за нов Наказателен кодекс възпроизвежда голяма част от класическите текстове на наказателното право.
„Общата част на проекта е предложен за обсъждане още преди 2 години. В общата част има предложени много нови предложения за промени в действащите разпоредби. Предлага се система от наказания, включваща 7 вида наказания - лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Наказанието „лишаване от свобода” остава основно наказание.
По отношение на особената част – предложена е нова уредба за наказанието „пробация”. В приетия проект е предвиден и нов вид наказание за чужденци, които не са граждани на държава от Европейския съюз. Проектът въвежда промени в криминализиране на престъплението тероризъм”, каза още Зинаида Златанова.
Ето официалното прессъобщение от Министерство на правосъдието:
Проектът на нов Наказателен кодекс възпроизвежда значителен брой разпоредби, които са класически за наказателното право и в частност за българската традиция. Използван е законотворческият опит на българския законодател от 1896 г. до наши дни, както и постиженията на българската наказателноправна доктрина през целия този период, отчетена е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.
Наред с това са взети предвид и международните задължения на българската държава в областта на противодействието на престъпността и на първо място – тези, които произтичат от наказателното право на Европейския съюз. Настоящият Наказателен кодекс е в сила от 1968 г. и до сега е изменян близо 100 пъти. Изготвянето на приетия от Министерски съвет проект за нов Наказателен кодекс е продължило повече от три години, като участие в неговото изработване са взели водещи юристи – представители на академичната общност, върховни съдии, прокурори и неправителствения сектор.
В Общата част на проекта са предложени множество нови решения в сравнение с действащия Наказателен кодекс от 1968 г. Предложената нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация. Предложено е законодателно решение и на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив.
В приетия проект се предлага система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на Кодекса от 1968 г. Тя включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи едно чувствително намаляване интензивността на наказателната принуда. Наказанието лишаване от свобода остава основното сред предвидените наказания. Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема вече като твърде нехуманно наказание, заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.
В Особената част на проекта размерите на предвидените наказания лишаване от свобода са редуцирани в сравнение с тези по действащия кодекс от 1968 г. Разширена е възможността за намаляване размера на наложеното наказание при полагане на труд от лишените от свобода. В сравнение с действащата уредба се предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта на това ново решение е да се засили поправителният ефект на наказанието. Предложена е нова уредба и на наказанието пробация, което ще се налага винаги заедно с лишаване от свобода, което по-тежко наказание осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Така се избягва сегашното ревизиране на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с Международния пакт за граждански и политически права, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди.
В приетия проект е предвиден нов вид наказание лишаване от право за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз – забрана да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съществуващата понастоящем възможност за отнемане на придобитото чрез престъпление имущество е допълнена в съответствие с международните задължения на страната. В проекта е предвидено също така да се отнемат в полза на държавата и имущества, придобити чрез преобразуване на имущество, придобито чрез престъпление. Целта на уредбата е да се ограничат в максимална степен възможностите за извличане на каквато и да е полза или облага от престъпната дейност.
Уредбата на освобождаването от наказателна отговорност се запазва почти непроменена, защото тя се е доказала в практиката като добра. Но в проекта се предвиждат две нови обстоятелства, при наличието на които този институт няма да се прилага – когато деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението и когато престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. В посочените случаи не е обществено оправдано едно по-благосклонно третиране на дееца.
С проекта е възприет нов подход за криминализиране на престъпленията тероризъм и финансиране на тероризма, който осигурява в пълна степен съответствие с релевантното европейско и международно законодателство - разпоредбите на Рамковото решение на Съвета относно борбата срещу тероризма, както и от друга - 9-те секторни Конвенции и Протоколи на ООН и приложимите актове на Съвета на Европа.
Друго не по-малко съществено достижение на проекта на нов Наказателен кодекс е формулирането на съставите на престъпленията, свързани с използване на информационни системи. Използваният правен подход не само осигурява съответствие в пълна степен с изискванията на европейското законодателство международни актове, но и ще предостави на правоприлагащите органи нужната правна база за ефективно преследване и наказване на различните форми на този вид престъпност.
Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка вече е обявено за самостоятелен вид престъпление, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Закрилата на децата е разширена с уреждането на нов вид престъпление – търговия с деца.
На 21-ви декември 2013 г. проектът на Наказателен кодекс бешe представен за обществено обсъждане и на съгласуване с министерствата, с Висшия съдебен съвет, с Върховния касационен съд, с Върховния административен съд, с Комисията за защита от дискриминация и други заинтересовани институции. Проектът и мотивите към него бяха публикуван на сайта на Министерство на правосъдието, като за бележки и предложение беше създаден специален електронен адрес – nk@justice.government.bg. Той беше публикуван и на Портала за обществени консултации към Министерски съвет, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. След проведената широка обществена дискусия, всички конструктивни предложения бяха взети предвид.
С оглед изключителния обществен интерес и реакция, от проекта отпадна като престъпление непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, като срещу тяхното осъществяване има гражданскоправен ред за защита.
Предвид становищата на Министерство на околната среда и водите и стотиците писма от граждани и природозащитни организации наказанията за престъпленията по отношение на животните остават същите като в сега действащия Наказателен кодекс, възстановена е и досегашната формулировка на текстовете, като същата е прецизирана.
Взети са под внимание и други бележки, направени по конкретни текстове в рамките на общественото обсъждане.
Разработването на изцяло нов Наказателен кодекс е залегнало в Концепцията за Наказателна политика 2010-2014, приета с решение № 469 на Министерския съвет на 08 юли 2010 г. В Концепцията е посочено, че приемането и разработването на нов Наказателен кодекс е базата за осъществяването от страна на държавата на ефективна дейност по противодействие на престъпността. Промяната в обществените отношения през последните 20 години изисква създаването на нови правила, които да гарантират адекватност на наказателноправната им защита.
Разработването на нов Наказателен кодекс и на неговото прилагане е залегнало като препоръка в Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 18 юли 2012 г., като изрично е посочено, че това трябва да стане преди представянето на следващия Доклад по МСП. В този смисъл, с приетия проект за нов Наказателен кодекс, правителството ясно декларира ангажимента си по продължаване на съдебната реформа и изпълнение на препоръките на Европейската комисия.
С приемането на проекта за нов Наказателен кодекс от Министерския съвет дебатът по неговото обсъждане навлиза в същинската си фаза. Министерството на правосъдието се ангажира да продължи да инициира и да бъде активен участник в провеждането на още по-широки дискусии по предложените текстове на нов Наказателен кодекс, в които наред с представители на академичните среди, магистрати, граждански организации, правозащитници, вече да се включат и представители на законодателната власт.
