Ако Георги Първанов, след изтичане на президентския мандат, бе станал управител на ловно стопанство, всичко щеше да си е на място. Той е признавал многократно, че авджилъкът му е на сърце, така че можеше да сe захване с пълнене на хранилките за сърнички, а после да ги отстрелва. И вълците тоже.
Приятелите му щяха да го навестяват, да се веселят на воля, спомняйки си времето на неговото царуване.
Буш-младши се оттегли след втория си президентски мандат в семейната ферма. Мартин ван Бурен преди това също отива да живее във ферма след като е бил президент на САЩ. Давам пример с тези политици, защото българите обичаме да се мерим с най-големите.
Първанов обаче едва ли поглежда към американската история. Той се равнява по съветската, защото му идва отвътре, а и към нея го бутат идеологическите му чувства. В СССР традициите бяха съвсем други. Там, ако се докопаш или обстоятелствата, те изстрелят във властта, оставаш до живот. Първият ръководител в държавата е бил възприеман като божество и за него се говорели единствено положителни неща - приповдигнато и с апломб. Затова най-вероятно Първанов се сравнява със Сталин, Брежнев, Черненко, Горбачов, а през последните години и с Путин.
Всички моментално почнаха да умуват какви са вредите от този негов партиен нагон. Защото това е нагон, а не здрав разум - това ще ви го "кажат" и Зигмунд Фройд, и Иван Петрович Павлов (онзи спец по нервната система и кучетата, които се хранят в определен момент).
Сигурно за част от социалистите проявите на Първанов са тежко предателство. За други - начин да се окажат и те във властта, ако са пренебрегнати от кликата на Станишев. Трети гледат сеир.
На пръв поглед изглежда, че от действията на бившия президент и бивш лидер на БСП произтичат само вреди, а ползите трябва да се търсят с микроскоп.
От появата на сцената на Георги Първанов с гръм и трясък България има огромна полза. Защото изведнъж лъсна истинското положение в лявото простраство. Конфликтът, който тлееше от доста време, вече не се обсъжда по ъглите, а е поставен на масата. Едно срещу друго застават понятия като модерна социалистическа идея и болшевизма от времето на неговия идеологически и властови диктат.
Разликите с онези времена и сега е, че противниците не се изпращат на острова в Белене, а битката е за АЕЦ "Белене"...
Кръгът около Първанов го слави като велик кормчия, народен вожд, човек от народа, обединител, трибун и пр. Те знаят, че е човек от миналото и от мъглата, както би се изразил Джон Льо Каре, но им е нужен като ракета носител. Една част от тях са се възползвали за лична изгода, когато бе президент, самоубеждавайки се, че наистина заслужават постовете, които са заемали. Други пък възлагат надежда, че може да им се отвори парашутът още веднъж. Трети, които обаче са може би на първо място като влияние, са фирми и бизнесмени, за които Първанов е "чадър" и раздавач на картите. Една част от тях не са конкурентноспособни по ред причини и им е нужен политически посредник за достъп до парите на държавата.
Първанов със сигурност притежава качества, някои от които сигурно ценни. Но той е носител и на други, които по стара партийна традиция са премълчавани, защото не е прието Първият да греши. Затова и анализът на неговия престой на "Дондуков" 2 бе пълен с клишета, напоени обилно с шербет. Този анализ бе поднесен от името на БСП и Станишев на цялото общество, без да се замислят, че българите са недоверчиви, дори когато се усмихват и кимат. Първанов от своя страна охотно се съгласи с водевилността на сладкарското оливане, свикнал с обожествяването.
Хора, които познават Първанов от години, твърдят, че всъщност той е хитър, коварен, лицемерен, жесток, опитен апаратчик, отмъстителен. Съдете сами: Първанов ловува с пушки за десетки хиляди евро, а демостративно живее в панелка - сиреч, човек от народа. Елементарна демагогия. Качества, които го доближават много повече до Джугашвили, отколкото до европейския тип политик демократ от типа на Де Гол, например. Или Меркел. Освен това ужасно много му липсват искреност и прозрачност. Винаги са му липсвали. Много.
Но да се върнем към ползите от действията на Първанов. Социалистите се страхуват, че партията им можела да се разцепи. Позакъснели са. През последните години лявото се разрои на десетки движения, секти, партии и течения. Само комунистическите партии са 7-8 на брой. В тях членуват железобетонни глави на средна възраст над 80 години. Има, рабира се, и млади чугуни, които смятат, че да си ляв, хард и агресивен те прави различен, ефектен и атрактивен. Вижте ни какви бабаити сме, досущ Че Гевара, гледат се те в огледалото и се опитват да скрият комплексите си.
Първанов и Станишев ще трябва да спечелят тези чугунени глави на своя страна. Едните живеят със спомените за Сталин и справедливите сибирски лагери, а другите се правят на германските "Червени бригади" от 70-те, но само пред камери и микрофони. И двете групи са повече оперетни персонажи, но са и гласоподаватели. Това ги прави ценни за политиците, без значение, че са вредни за държавата и нацията. Да, вредни са.
Между чугунените глави и "червените бабички" има много свестни хора. Някои от тях са оставили диря в една или друга област. Но ги използват само заради имената и да се снимат с тях. Затова и известни спортисти, актьори, писатели, певци, учени, художници са хитро омайвани с емоционални тези за справедливото ляво. Ухажването не е заради тях самите, а заради целите на Първанов и други като него. То е с користни цели. Доверчивите обикновено разбират това след време и преживяват тежки разочарования. Прелъстени и изоставени. Доброволно.
Супер полезно е също, че чрез скандалите и резцепванията социалистите ще загубят част от тежеста си в политическия и обществения живот. В крайна сметка ще се обособят две леви тенденции: едната ще дърпа шлифера на носталгията, ще говори за Бузлуджа и бригадирското движение, а другата ще търси модерните пътища за оцеляване и функциониране. Тогава ще имаме наистина реформирано ляво. Едните ще продължат още известно време да ронят сълзи по Сталин и Бай Тошо, а другие ще гледат към Европа и съвременния свят, където социалист звучи нормално.
Тези тенденции ще се откроят съвсем скоро. Вижте кои са до Първанов. Някакви генерали от запаса, които уж били деполитизирани. Дали наистина тези мъже, някои от които достойни офицери от армията и МВР, вярват, че ще им се отворят нови кадрови парашути, та и в напреднала възраст да поработят "за родината". Ами учените с титлите, които извисяват морна снага до любимия водач? Те на какво разчитат? Да оглавят някой научен екип, който да доказва предимствата на комунизма пред всичко останало? А творците, и те ли вярват, че чрез Първанов животът ще им предостави нови звездни шансове?
Нищо подобно няма да се случи. Защото не са важни те. Важни са спонсорите на цялата тази дандания, наречена "алтернативен проект АБВ". По спонсорите ще познаете какви са намеренията и целите на Първанов. Те нямат нищо общо с целите и очакванията на милиони българи. Става дума за пари. За много пари и както Първанов използва дадени лица като реклама на проекта, така групата олигарси зад гърба му използват самия него. Първанов твърди, че Санишев и сегашното ръкводство на БСП не взимат самотоятелни решения и са ръководени от някого задкулисно. Възможно е. Но убедеността му идва не толкова от фактите, а от начина му на мислене. Той не може да си представи друг модел от този някой да дава указания от Кремъл, например, да дърпа конците и да дава парите. Не усещате ли миризмата на мухъл?
Засега Първанов вярва, че може да наложи своето чрез влиянието, което смята, че има в някои структури на БСП. Вярва или пък му внушават, че името му привлича хора и извън "столеницата". Но ако нещата не потръгнат, може да станем свидетели на нелицеприятни случки. Не изключвам и физическо насилие. Кръгове около Първанов през годините са доказали, че агресията е част от примитвния им мисловен процес. Убийствата на негови близки приятели и съветници са косвено доказателство за това. Който си направи труда да анализира задълбочено годините, през които този човек е бил начело на БСП, а след това и държавен глава, ще се ужаси от взаимовръзките, които водят от политиката към мафията и обратно. Няма преки доказателства или поне аз не притежаам такива, но ако се разнищят случките с хора от обкръжението му, логиката може да поднесе големи изненади.
Най-голямата полза за обществото от Първановия пореден поход към властта е, че ще паднат много маски. Битката - брутална, копроматна или каквато там още се задава, ще изтощи не само воюващите страни, но и електората им. Той е съставен от примерни и послушни войници, които досега изпълняваха спуснатите разпореждания "отгоре", дори, когато съзнаваха, че са користни и в ущърб на нацията. Много от тях ще прогледнат.
Това не е малко. Освен това със сигурност ще протече очистителен процес в самата партия.
И най-ценното от повторната поява на АБВ и Първанов: да си отговорим на въпроса: това ли е единствената алтернатива, която може да роди нацията? Ако "да" - майната й и на държавата, майната ни и на нас. Заслужаваме всяка минута от този проклет преход.
Всички живеем под закрилата на малодушието, което наричаме свои принципи. казва Марк Твен. Какво мислим ние?
Огнян Стефанов
