Името освен входен билет за отвъдното в Родопите, вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име.
Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен, пише 24 часа. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена. Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията.
Отказват му да го впишат Румен с мотив, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената. Стигнал до Върховния съд и вече се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица.
“Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Марлборото, вместо с Илиян или Исеин. Правят го, защото не знаят кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин. Все пак не той си е избирал името, а родителите му, които не искат български имена в къщата си”, казват местни.
“Близо 80% от делата с искане за смяна на имената са от турско-арабско на българско. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските имена”, казва председателят на съда в Мадан Динко Хаджиев.
Хората си сменяли имената заради гурбет, работа в големите градове или учене във ВУЗ.
