От години слушаме, че България едва ли не скоро няма да я има, тъй като младите и умните бягат от страната. Пред закриване ли е наистина България? Не, категорични са двама експерти. С тях разговаря Ясен Бояджиев.
Истерията, обхванала някои западноевропейски страни заради „задаващия” се многохиляден поток от български и румънски имигранти, като че ли е на път да се успокои - благодарение на по-обективните и разумни гласове. В същото време в България се случва обратното - първоначалната обида от отрицателното отношение към българите започва да се измества от тревожни гласове, които все по-често предупреждават, че истински драматичните последици от този процес няма да са в, да кажем, Англия, а в самата България - бягство на най-кадърните и квалифицирани кадри, изтичане на ценен човешки ресурс, обезлюдяване... Ефекти, които ще се засилят допълнително от предстоящата нова вълна от хора, напускащи страната.
Няма драма
Такава вълна няма да има, единодушни са старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
Според Ганев, както и да се интерпретират ефектите от емиграцията - положителни или отрицателни, те вече са консумирани и някакъв нов голям „бум” не може да се очаква. Експертът обръща внимание на факта, че в много държави ограниченията за българи отдавна са паднали, а „стената” в останалите страни, например в Англия, е била с много „дупки”, така че който е искал, е можел да се реализира и там. И още нещо: до този момент голямото движение на българи е не към северните страни в Евросъюза, където има растеж и се търсят висококвалифицирани кадри, а на юг - към Гърция, Италия и Испания, страни с големи икономически проблеми и висока безработица. Това се дължи на факта, че основният поток е от хора с ниска квалификация. „В голяма степен ресурсът от хора, които биха напуснали страната, е отдавна изчерпан, тъй като възможности имаше много. Освен това този ресурс е в голяма степен динамичен - едни хора отиват и се връщат, други хора отиват и се връщат. Така че окончателното отваряне на трудовите пазари в ЕС не е някаква драма”, казва Петър Ганев.
„Всеки, който е поискал да емигрира, вече е заминал”, смята и Иван Нейков. Според него хората, създаващи цялата истерия - както в страните, откъдето идват мигрантите, така и в страните, където отиват, имат чисто вътрешнополитически цели - „да си наругаят политическите противници”. „Само след няколко месеца, когато минат изборите, ще забравим това тръшкане. И няма да бъдем свидетели на някаква катастрофа - нито в България, нито в Англия”, казва Нейков.
Всички печелят
И още нещо важно: в стратегически план миграцията в рамките на ЕС е в крайна сметка процес, от който печелят и двете страни, посочва Нейков и припомня признанието на дългогодишния премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който разказа как преди 20 години си „скубел косите” заради това, че в страната му има повече португалци, отколкото в самата Португалия. По онова време Юнкер вещаел голяма катастрофа за херцогството, но от днешна гледна точка изводът му е категоричен - Люксембург печели от миграцията на хора.
От гледна точка на държавите, които губят хора вследствие на миграцията, може да се каже, че почти всяка от южните и източните страни-членки на ЕС преживява една и съща емоция. Като започнем с Португалия и завършим с България, всички имат периоди в историята си, в които се е разнасяла мълвата, че едва ли не държавата се закрива, защото всичко „читаво” е избягало. Минава обаче време и се вижда, че миграцията е донесла и плюсове. И тогава приказките за катастрофата се забравят, казва Нейков.
На това мнение е и Петър Ганев: „Най-лесната теза е, че едва ли не ние губим от миграцията, тъй като млади хора, които могат да работят тук, отиват в чужбина. Но аз мисля, че не трябва да сравняваме с идеалния вариант, а с реалната алтернатива”.
А реалната алтернатива за повечето от заминалите е липсата на шанс за реализация в България, безработица или много малка заплата, за която не си заслужава да работят. „Така че ако за тях и тяхното семейство е по-добре да бъдат в чужбина, с всички рискове, които носи това, най-вероятно този сценарий е по-добър и за нашата икономика. Тъй като е по-добре някой да работи в чужбина някаква работа, която все пак го удовлетворява, вместо да стои тук безработен на някакви помощи”, обяснява Ганев. Още повече че в общия случай връзката със страната не се къса. Експертът цитира официалните данни на БНБ, според които трансферите на средства от работещите в чужбина към техните семейства са достигнали 1 милиард евро годишно и са сравними с преките чуждестранни инвестиции през последните години.
Иван Нейков посочва и други положителни ефекти: емигрантите получават нови знания и умения, научават се да работят по друг начин. „Когато сравниш българин, работил само у нас, с някого, който няколко години е работил в чужбина, виждаш двама различни работници, което е голям плюс за България. А практиката е показала, че при южните нации голяма част от емигрантите един ден се връщат в родината си с умения и със собствен финансов ресурс”, обяснява Нейков.
Проблемите са тук, в България
Иначе, според Нейков, България наистина има много сериозен проблем с капацитета на работната си сила. Но този проблем се дължи не толкова на емиграцията, колкото на вътрешни фактори. Вече има немалко професии, за които трудно се намират квалифицирани работници. Един от христоматийните примери са заварчиците, чийто брой е абсолютно недостатъчен. Основната причина е в качеството на професионалното образование и професионалната квалификация.
„В момента в България има над 800 регистрирани центрове за професионално ориентиране - достатъчни са да обучим цяла Източна Европа. А в същото време работодателите твърдят, че не могат да намерят хора с подходящите знания и умения”, казва Нейков и дава друг конкретен пример. В България има 96 професионални гимназии в сферата на земеделието, като някои от тях са на повече от 100 години. В последните 4-5 години обаче този национален капацитет се унищожава пред очите ни. Министерството на земеделието, под чиято „шапка” са те, ги е оставило на произвола на съдбата. „Просто не мога да разбера даваме ли си сметка какво правим. Ако твърдим, че ще развиваме земеделието като един от приоритетите си, много интересно с кого ще го развиваме?”, пита се Иван Нейков. „Ние се тръшкаме, че квалифицирани работници напускат страната, едва ли не мозъците ни изчезват в чужбина, а в същото време ликвидираме трайно, системно, целенасочено онези инструменти и механизми, с които можем да създаваме квалифицирана работна сила. Това е улица без изход”, казва Иван Нейков.
"Дойче Веле"
