НОВИНИ

"Искам да подчертая – за нас проектът "Набуко" е приоритет. Винаги е бил такъв!” Това заяви президентът Георги Първанов след тричасово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

„Това, което мисля, че е особено важно, е, че доминираше изводът за това, че двата проекта за газопроводи „Южен поток" и „Набуко", петролопроводът „Бургас - Александруполис" и атомната централа „Белене" са стратегически ориентирани проекти. Те биха могли да създадат необходимите гаранции за развитието на нашата енергийна сигурност, за развитието на българската икономика в дългосрочен план", каза президентът.

Той посочи, че енергийната политика на България трябва да бъде част от европейската енергийна стратегия и България има основанието да претендира за това. Държавният глава каза още, че е констатирано закъснение при графика на строителство на АЕЦ „Белене". „Нека не забравяме, че имаме съседки, които имат не по-малки претенции от нас", подчерта президенът.

Първанов съобщи, че ще се готви актуализирана енергийна стратегия, след като това предложила на заседанието опозицията. Тя трябва да се прави дългосрочно и  да бъде в унисон с европейските принципи. „Надявам се, че ще я реализираме в рамките на мандата на правителството", допълни той. Според него се необходими  допълнителни усилия по отношение на енергоспестяването. Президентът се позова на изказване на икономическия министър Петър Димитров, че сме шампиони в Европа по разход на енергия. Първанов не подмина и темата за възобновяемите енергийни източници.

"За Бургас - Александруполис ясно беше заявено, че никой участник няма да жали средства за екогаранции, включително за региона на Бургас. Опозицията твърди, че заседанието е закъсняло. Приемам тази теза. Заседанието е закъсняло с 10-15 години. Не е имало КСНС по темата за развитието на енергийната политика на България. Този съвет успя да разгледа широк кръг въпроси, по повечето от които имаше стремеж да се постигне съгласие", каза още държавният глава.

Преди заседанието на КСНС Георги Първанов отбеляза, че ефектът от големите енергийни проекти ще се наблюдава в продължение на 20 - 30 години. Той обясни, че при реализацията им ще бъде мобилизиран огромен ресурс, национален, пряко или косвено, което ще изисква стриктното спазване на редица международни практики и стандарти, прозрачно управление, а дори и обществен контрол, за да може наистина да реализираме ефективно тези проекти.
„Да припомним само, че в последните 20 години на прехода ние не успяхме да изградим нито един голям енергиен обект. Ползваме енергийни мощности, инфраструктура, която е наследена от предишния период. Кои са сегашните предпоставки, за да стартираме тези значими проекти? Първо, наличието на ясна политическа воля и широка обществена подкрепа. Второ, финансова стабилност, устойчив икономически растеж и трето - благоприятна външна среда", посочи президентът. Той отбеляза както членството ни в ЕС, така и конструктивните отношения на България със страните от Черноморския и Каспийския регион, които са традиционно добри, но изпълнени с ново съдържание, което пък от своя страна е много добра предпоставка за реализацията на част от големите енергийни проекти.

За заседанието на КСНС присъстваха премиерът Сергей Станишев, министрите Николай Цонев, Пламен Орешарски, Джевдет Чакъров, Асен Гагаузов, Михаил Миков. Дойдоха и шефове, и техни заместници, на парламентарните групи - Ангел Найденов, Красимир Каракачанов, Ахмед Доган, Пламен Моллов, Борислав Ралчев, Иван Костов, Павел Шопов, Йордан Бакалов. В обсъжданията участваха още председателят на енергийната комисия Рамадан Аталай и председателят на външната комисия Соломон Паси, както и ексенергийният министър Румен Овчаров и парламентарният шеф Георги Пирински.

Frognews.bg