БСП е партия, която сама си създаваше опозиция, дресираше я, режисираше я, и след това я унищожаваше. Това се случи със СДС, БЗНС, НДСВ, сега на прицел е ГЕРБ. БСП е най-престъпната партия през целия преход, която лъже, че е лява, а всъщност е най-дясната в България и цяла Европа, приемайки убиеца на бедните българи – плоския данък. Реформаторският блок е деформаторски. Той има претенции да обновява България, а фактически ще я разрушава, коментира проф. Юлиан Вучков пред „Фрогнюз”.
Интервю на Ренета Попова
- Проф. Вучков, в книгата си „България: преди, днес и утре” правите портрет на обществени личности в страната ни от последните 70 г. Издайте ни имената на някои от тях – тези, на които сте обърнали особено внимание?
- Постарал съм се да направя ветрило от личности – много различни като индивидуалност и почерк. Защото когато пишеш за еднакви хора, от една кръвна група, е скучно нали? Може да са тридесет души, а все едно пишеш за един. Това се случва с много наши певци – не могат да разберат, че години наред пеят една и съща песен. В изкуството трябва да има развитие и обновяване. Това се отнася и за моите книги, интервюта, публикации. Много бързо се изчерпват младите хора, а голяма част от възрастните лежат на стари лаври без да се развиват.
- Моля ви се, назовете някой, който е заслужил в по-голяма степен вниманието ви?
- От големия списък от хора, от едната страна на който са политици, а от другата – художествени дейци и лекари, безспорно един от най-интересните портрети е този за Тодор Живков. Защото той е човек с много лица. Човек, който има много големи пороци, недостатъци и грехове, но и безспорни приноси за развитието на България. Него можем безпощадно да го изобличаваме, но и за какво да го хвалим. И затова е интересен – той е разнолик и сложен като личност. Той е роден политик, може би единственият от 1944 г. насам.
- Не използвате думата държавник, а политик. Това случайно ли е?
- Тодор Живков за мен е единственият и държавник, и политик през последните 70 г. Преди това през царско време е имало и други държавници. Бих могъл да спомена като добри политици между 1944 г. и 1989 г. някои от добрите негови съратници. Например високо образования външния министър Иван Башев, Георги Йорданов – дългогодишния министър на културата и вицепремиер. Добър политик, въпреки диктаторските му прояви беше Венелин Коцев, и разбира се от този период в книгата си обръщам внимание и на Людмила Живкова. Тя далеч не блестеше с интелигентност и е смешно да я изкарваме велика интелектуалка, но тя беше личност – жена с необикновена воля за промяна на България. Нейното отваряне не само към Съветския съюз, но и към целия свят успя да привлече интереса на много страни към нашата културата. Тя беше патриотка.
- Най-вероятно в книгата си сте остро критичен. И все пак има ли политик от прехода, който споменавате в позитивен аспект?
- Има двама-трима политици, за които казвам добри думи. Не смятам, че Бойко Борисов е достоен за такова очерняне и сатанизиране, което вилнее в цялото медийно пространство днес. А му четкаха обувките и го възвеличаваха, когато беше на власт. Аз когато го поканих в Канал 3, казах добри неща за неговото правителство. Признах му приносите като метро на световно равнище, магистрали, кръстовища, „Дунав мост”. Всичко това са постижения на ГЕРБ. Тогава обаче му отправих и изключително тежката критика, че има лоша кадрова политика, че е заобиколен от слаби министри – ласкатели, че няма национално отговорна външна политика и че се нагажда много към външните сили. Той си има своите недостатъци – на него му липсва преди всичко култура, той малко чете и малко информация има за света, но освен това има някаква харизма, достъпен е за народа, но това вече не го пише по вестниците.
- А на друга подобна противоречива фигура от прехода – силно възхвалявана, а по-късно и сатанизирана – тази на Иван Костов, какво място в книгата си сте отделили?
- Иван Костов е по-вреден човек от Бойко Борисов. Иван Костов приватизира цяла България. Унищожи огромна част от производството на страната ни. Заради този негов грях той не трябва никога повече да се връща в политиката. Вярно е също, че Иван Костов има някои преимущества, в сравнение с повечето политици от 1989 г. насам. Той безусловно е интелигентен и икономически подготвен човек. Той е оратор, никога не лее празнословия. Аз го слушам, и когато лъже, а той го прави много често, го прави с афинитет. Огромното му предимство е, че макар и с голямо закъснение той се сети да каже, че ДПС е проклятието на България. Но има голям грях, че преди да даде рамо на тази антиконституционна и антибългарска партия, отиде и се извини на анкарската власт за възродителния процес, а тя се отнесе подигравателно към него. Той се унижи като се извини за нашия краткотраен възродителен процес, който е свързан само с преименуване на имена. Лъжа е, че Живков искал да ликвидира турците. Той се грижеше много за турците. Преди възродителния процес ги вкарваше с двойки и тройки в университетите, направи три театъра и два вестника на турски език. Неговият голям грях беше преименуването им, с което посегна на тяхното човешко достойнство.
- Нацията ни загива с 8 човека на час – тези данни ни бяха представени от Центъра за демографска политика. Има ли нещо по-страшно от това, което да се случва в България?
- Няма нищо по-страшно. По-важното е обаче защо това става. Защото 25-годишната политическа върхушка непрекъснато ограбваше разбойнически народа. Тя доведе България до тази просешка тояга. Тази политическа класа, управляваща България четвърт век, превърна България от държава в една безстопанствена територия. 90 на сто от нея трябва да влезе в затвора и никога да не излезе от там. Това се отнася преди всичко за БСП и ДПС, защото това са партиите, управлявали най-дълго България – 18 години. Освен това БСП е партия, която сама си създаваше опозиция, дресираше я, режисираше я, и след това я унищожаваше. БСП създаде СДС и след това създаде условия да се унищожи. БСП привлече БЗНС на Анастасия Мозер, след това смачка и нея. БСП помогна на Симеон да създаде НДСВ, и след това глътна НДСВ. Сега БСП се стреми да унищожи ГЕРБ. Това е политиката на най-престъпната партия през целия преход. Партията, която лъже бедния български народ, че е лява, а всъщност тя е най-дясната партия в България и Европа, въвела антинародния и социален плосък данък – убиецът на бедните българи.
- Как ще коментирате АБВ неволите в лявото политическо пространство?
- Никаква разлика няма между Първанов и Станишев, оставете го това АБВ. Разклатена е БСП, ще рухне, но не знам кога. Тя е компрометирана партия. За мен и Сергей Станишев, и Георги Първанов са изключително вредни за управлението на България. Сега се ядат, но се забравя, че те двамата в продължение на 10 години заедно и задружно управляваха България – единият беше премиер, другият – президент. Първо трябва да съдим Първанов, че натрапи бездарния политик Сергей Станишев. Самият Станишев призна тези дни в интервю, че Първанов го е сложил за председател, след това за премиер, въпреки че нямал никакъв стаж, никой от елитните представители на БСП не го признавали и уважавали. Защо приема в такъв случай? Патологично властолюбив е този Сергей Станишев, но той е рожба на Първанов. И зад двамата стоят милионери, и двамата са свързани с енергийната мафия, която именно по тяхно време се роди с това идиотско „Белене”. Те двамата вкараха България в престъпна война с Ирак, в интригите със Саркози, с главореза Кадафи. Така ние загубихме около 2 млрд. и половина лв. дълг, който Ирак ни дължаха. Ако не бяхме загубили тези пари, те можеха да се вложат в производство, в разкриване на нови работни места, както и в чувствителното повишение на пенсиите. Сега те са нищожни и мачкат предимно моето поколение, което е едно от най-достойните. То има много талантливи представители, преживя войната и извади България от нейните разрушения, строеше България духовно и материално. А от 1989 г. насам няма почти нищо по-мащабно построено!
- Очакват ли ни предсрочни парламентарни избори и кога?
- Много точно се твърди, че БСП съединява милиционерщината със сталинизма. Тая партия много трудно създава, тя е готова и кръв на гражданите да пусне, само и само да остане на власт. Според мен обаче нейната агония е много голяма. Аз смятам, че ще има предсрочни избори най-късно до една година. Нетърпима е вече тази партия, а по-нетърпима е единствено ДПС, която реално управлява България. БСП е толкова безпомощна, че няма как да управлява сама. В коалицията БСП – ДПС, депесарите са винаги по-наглите и налагащите се в 18-годишният курс на управление на страната ни от целия преход. Сега лоша роля има и Волен Сидеров, който се прави на голям враг на ДПС, а в момента със сатанински усилия подкрепя сегашното правителство, което фактически е на ДПС. Така че на мен тази двулична роля на Сидеров не ми минава, аз го познавам отлично това момченце, още от телевизия СКАТ, когато трупаше популярност на мой гръб.
- Мислите ли, че десният избирател ще се припознае в Реформаторския блок?
- Реформаторският блок е деформаторски блок. Той има претенции да обновява България, а фактически ще я разрушава. Може ли Меглена Кунева да промени към добро България? Само безмозъчни хора могат да гласуват за тази жена. Тя първо трябва да бъде дадена под съд, че погреба АЕЦ „Козлодуй” – най-големият икономически гигант на България. Блестяща централа, която работеше не като сега с два, а с всичките си шест блока. Друг е въпросът, че гроба на АЕЦ „Козлодуй” започна да го копае Костов и Надежда Нейнски. Но Кунева си скъса пантофките да лае срещу „Козлодуй”, за да отвори път на Франция и да помогне на Румъния да създаде своя електроцентрала, заради което щедро й се отплащат от „Париба”, както е известно. Да не говорим, че в Реформаторския блок е и Касим Дал – яростен глашатай на фанатизирания турски президент Реджеп Ердоган, както и разни костовисти, стари чанти силни в думите и слаби на дела.
„България: преди, днес и утре (Мемоарна история на страната 1944-2013)“ е вече на книжния пазар. Тя ще бъде представена на 23 януари, четвъртък, от 18,30 ч в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”.
В третата си мемоарна книга професор Вучков осветлява най-интересните страни на българската действителност през изминалите 70 години и най-вече през последния четвърт век. Тя е своеобразна енциклопедия, написана на един дъх и се възприема като динамично развиващ се роман за съдбата на нацията ни и за облика на съвременния свят.
Разказва за личния си живот, прави портрети на известни политици,писатели, художници, журналисти, артисти, режисьори; дава оценката си за знакови събития и личности от политическата история на България и света; анализира съдебната система, здравеопазването, образованието; диагностицира националния характер на българина.
