Компетентните органи продъжават да установяват верни ли са твърденията на Кристина Патрашкова, че съществува запис между Георги Първанов, Румен Петков и Бойко Борисов. Журналистката вече е разпитвана в ДАНС, където е заявила, че лично не разполага със записите, както твърдеше преди това. От прокуратурата все още очакват преписката по случая.
Държавното обвинение отказа коментар по обясними причини. Оттам обаче поясниха пред Фрог нюз, че незаконното подслушшване е наказуемо с лишаване от свобода по чл. 339 А, който гласи: Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
В случая имаме драстино нарушение на закона, защото журналист заявява в публичното пространство за съществуващи СРС-та. Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев обаче категорично отрече да е имало заявка и одобрение за подобни. Значи става въпрос за незаконно направени записи. Това е наказуемо по закон. Ако обаче такива записи не съществуват, остава деянието разпространение на фалшива информация, която уронва престижа и доброто име на определени лица. Самото деяние попада под ударите на закона.
Експертът по сигурността Николай Радулов смята обаче, че записът, ако има такъв, не е направен със СРС. Не е ясно между кого е разговорът, не е ясно какво е съдържанието. След като не е ясно какво е съдържанието, никой не е казал, че има криминален елемент в тях. Патрашкова казва по отношение на начина на записване, че източникът не е МВР, т.е., че това не са СРС-та. Между това дали е незаконно подслушване и СРС-та има много степени на разрешеност и неразрешеност. Мога спокойно да запиша с диктофон разговор между лицето Х и лицето У, които говорят интимни неща, което по принцип е наказуемо, защото го правя тайно. Няма да е така, ако разговорът, който записвам е мой и на мои приятели на масата на която седим и ако на съседната седят хора, които например говорят за оръжейни сделки и аз запиша и техния разговор неумишлено. Тук вече няма никакъв криминал, защото никой не може да каже на съседната маса на хората какво да говорят и какво да не говорят. Очевидно е, че записът, който съм правил е бил за моя консумация по споразумение с човека, с когото съм говорил. Има казуси при които записът не може да бъде инкриминиран, коментира Радулов.
Той обръща внимание, че още никой не знае какво е съдържанието. „Днес така както чух нещата, става дума за журналистически трик, за да се увеличи тиражът на вестника и вероятно тази тема ще се експлоатира поне 1 месец”, предполага експертът.
