Разсекретяването на доклада за Кербала няма да доведе до търсене на съдебна отговорност от самоповярвалите си командири и самоуверените им началници, за които въпреки печалния опит от Камбоджа, мисията в Ирак започна като възможност за получаване на едни пари след туристически воаяж в земите на древна Месопотамия, но завърши с черните забрадки на майките на подчинените им бойци.
От документа, въпреки че е писан под диктовката на самите виновници, става ясно, че тогавашното ни военно ръководство и командване (Върховен главнокомандващ, Министър на отбраната, Началник на Генералния щаб, Началник на Главния щаб на Сухопътните войски, Старшия националния военен представител и Командир на пехотния батальон), е показало неподготвеност, безотговорно и престъпно пренебрежение към опасностите, което е позволило успешната атака и унищожаването на българската база „Индия”.
Послушанието на военните началници, за съжаление, е създало условия съвсем недемократично да надделее конюнктурната политическата целесъобразност на момента и без да имаме подготвен боен контингент, да бъдем включени в Коалицията на желаещите за Ирак.
Страхливостта на армейските началници позволява, въпреки констатацията на комисията по сертифицирането от Сухопътни войски, че „част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба“, батальонът да бъде изпратен като на сватба, разчитайки основно на огнестрелно си оръжие, а охраната на база Индия да бъде организирана като на пионерски лагер, на който не са се знаели дори броя на постове (караул в състав от 8 трисменни поста според доклада на командира на батальона, или 6 според схемата.
И въпреки, че за отбраната на базата не са били предвидени позиции на наличните в базата гранатомети – РПГ-7, РПГ-22 и СПГ-9, които се използват за унищожаване на различни приближаващи се към базата транпортни средства, а Северният портал е бил от ламарина и незащитен с изкоп, всички „проверявали батальона” генерали и офицери „извършили инспекция на контингента” са оценили положително оборудването и защитата на базите ни! За какво или срещу какво ли ?!
Неадекватната подготовка на батальона създава илюзорната увереност в командирите за професионална подготвеност, която е необоснована. Измамното чувство за сигурност и увереността, че Господ е българин този път, обаче, не ни помогна, защото надеждата никога не може да бъде бронежилетка срещу куршумите, пък били те дори и от „приятелски огън”.
Подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията.
Установения със заповед (МЗ-ОХ-034/2003) модел на командване и управление е затруднявал бързото протичане на информационните потоци, а допълнителен негативен ефект в модела на командване са оказали „противиречията” между националния старши преставител в многонационалната дивизия и командира на батальона.
Разсекретеният доклад за изясняване на всичко, свързано с атаката срещу българската база „Индия”- най-сериозното посегателство срещу коалиционните сили в Ирак, констатира изобилие от грешки и престъпни слабости, но по стар български обичай в него няма посочени виновници. Част от констатираните слабости се изразяват в :
- недостатъчната подготовката на батальона преди неговото заминаване – батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа ( една седмица в началото на лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс);
- липсата на координацията на действията с щаба на полската бригада, в чийто състав е българския пехотен батальон;
- недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;
- непълната оценка на обстановката около базата и подстъпите към нея;
- непълното изграждане на фортификационните съоръжения;
- неизпълнението в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на базата от командването на батальона;
- непълноценното използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване на базата;
- несъгласуваността в действията с командването на полската бригада и най-смущаващото – „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител”!!!
Отбрана не е само термин в бойните ни устави, а първото задължение на командира на бойното поле! А точно тя липсва в дейността на контингента ни в тази мисия най-много!
Какво сме изпратили в Ирак- войскова част от Българската армия или отряд „демократични губернатори”, поставящи си самостоятелно задачи, и за които думата заповедоизпълнение е комсомолския им реквизит от тоталитарното минало. Самочувствието на командира е необходимо за дързостта на подчинените му, но самоувереността му води след себе си ковчезите на неговите бойци!
В коя армия по света, освен в „демократичната Българска армия, реформирана от българските политици”, неподчинението се толерира, че дори и награждава?!
„За осигуряване на пълна физическа защита на личния състав в районите за дислокация е било необходимо изграждането на отбрана в пълен обем съгласно класическите изисквания за нейното организиране и водене” е посочено в доклада, но нищо не е казано за това, кой носи отговорност не само за неизпълнението, но и за това, че службата в базата е била организирана като в обикновен войскови лагер с готовност за отразяване на атакуващ противник!
Въпреки, че комисията е подготвила един добросъвестен доклад, констатацията към него „че не може да бъде установена пряка причинно-следствена връзка между констатираните в доклада пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември” е пришита с черни конци, защото „охраната и отбраната на българските бази, където постоянно е разположен български контингент, включително и изградените към тях инженерни съоръжения, е национална отговорност и пряко задължение на българския командир”!
В голяма степен пропуските посочени в доклада са отговорност на националното българско командване и дори без съдебна отговорност, виновните за тази българска трагедия вече са морално осъдени на вечно презрение от черните забрадки на майките!
Моралната утеха за роднините на загиналите е, че само професионалните действия на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и добра им войскова подготовка са направили възможно отразяването на атаката и са довели до минимализиране на загубите.
Техните непрежалими роднини и близки са станали поредния жертвен курбан пред олтара на неподготвената за адекватни бойни действия Българска армия.
Дано в недалечно бъдеще национално отговорните и пряко задължените за Кербала длъжностни лица да бъдат поставени на подсъдимата скамейка и да отговарят пред цялата строгост на закона за своите действия или бездействия в името на Република България!
Полк.(о.з) проф. д-р Стойко Стойков
