Лицата, които биват осъдени до живот, получават много възможности за надежда, за благоприятно развитие на живота им. Тук обаче трябва да се мисли и за извършител и пострадал. Има мъртви хора, но има и техни близки и техните близки страдат практически до живот. Близките са обречени на страдание до живот без право на замяна на това страдание, защото то няма с какво да се замени. Другият, който е извършил убийство, остава с надежда, а близките на убития нямат надежда, коментира топ адвокатът Людмил Рангелов предложението за отпадане на доживотния затвор без право на отмяна.
Людмил Рангеров е сред най-популярните адвокати в страната. Работи по нашумели и сложни дела. Негови клиенти са били Маргините и Сретен Йосич. В момента е ангажиран по други големи дела – т. н. „Всичко коз” и „Октопод”.
- Не се приема добре отпадането на наказанието доживотен затвор без право на замяна в новия Наказателен кодекс. Какво е вашето мнение?
- При нас сравнително скоро беше отменено смъртното наказание. Имаше период, в който то беше в режим на мораториум, т.е. може да се налага, но не се изпълнява. От този режим на мораториум преминахме към изключване на смъртното наказание от Наказателния кодекс. На мястото на смъртното наказание дойде лишаването от свобода до живот без право на замяна и това се случи сравнително скоро. Обществото зрее бавно за такива радикални промени. То е свикнало от десетилетия, от столетия даже да имаме смъртно наказание.
Елиминирането на смъртното наказание от Наказателния кодекс е по разбираеми причини – то е политическо решение, донякъде предпоставено от влизането ни в ЕС. Ние сме приели задължението да премахнем от нашата наказателна система смъртното наказание и сме го направили.
Обществото обаче в по-голямата си част държеше то да се запази. Сега много скоро му се предлага ново смекчаване на наказанието. Прекалено близко е едното от другото. Обществото не е готово за това и чисто психологически. Струва ми се, че е важно да се отбележи – ние сме държава, в която се извършват престъпления, които са екзотични за много други държави. У нас продължават да се случват брутални, нагли и тежки престъпления.
Обществото няма време за реакция. Проектът вече е внесен в Министерски съвет. Той от своя страна вероятно бързо ще го внесе в Правната комисия на Народното събрание. В комисията няма да има същински правен дебат, тъй като съображенията ще бъдат само политически. Най-вероятно няма да предложат на парламента друг вариант и ще остане този.
В пленарна зала очаквам неколцина депутати да поставят под съмнение дали това решение е правилно. Никой не ни задължава – специално за доживотния затвор без право на замяна – да го премахнем незабавно. Ще има вял дебат, където ще се изразят становища, че това наказание без право на замяна трябва да остане. При гласуването лица, които най-малко имат отношение към Наказателното право, ще са по-активни и ще кажат, че ние сме общество, което принадлежи към Европа и че в другите европейски страни няма такова наказание. Никой обаче няма да си даде труда в зала, да направи анализ какво точно означава премахването на това наказание и какви възможности се дават на осъдения до живот да излезе от затвора. Това означава, че лице излежало 15 години може да поиска замяна на доживотната присъда с други 15 години, т.е. присъдата му реално ще стане 30 години. Той вече може да има очаквания и тук остава открит въпросът дали след като е излежал 15 години и започва да изтърпява следващите 15, защото това наказание вече е друго, осъденият след като е изтърпял две трети от вторите 15 години е възможно да поиска условно предсрочно освобождаване. Така общо ще изтърпи 25 години. В крайна сметка присъдата му се трансформира в 25-годишна, а не в доживотна, не и дори в 30-годишна.
А за лицето, което е осъдено само на доживотна присъда, стои открита и възможността за помилване. Това е едно право на президента, което не подлежи на контрол. Държавният глава може да помилва абсолютно всекиго. Може да освободи осъдения отчасти или изцяло да премахне наложеното наказание. Може и да замени наказанието с определен срок лишаване от свобода.
Изтъкват се аргументи, че лишаване от свобода до живот без право на замяна е много скъпо струващо наказание. Това е така, защото този, който е осъден до живот без право на замяна, може да убие надзирател, може да се опита да побегне, да направи каквото му хрумне, тъй като нищо по-страшно не може да му се случи от тази присъда. И за това неговата охрана струва скъпо. Но тук трябва да се има предвид друго – обстоятелството, че това са изключително редки случаи и всяка държава би следвало да може да си позволи да понесе това финансово бреме.
Хората с тези присъди представляват една много силна превенция за членовете на обществото – те ще знаят, че там някъде в България на едно място има един специален затвор където са само такива хора, при специален режим, при специална охрана, които никога няма да излязат на свобода. Трябва да се изгради един специален затвор, не просто отделение, за лица извършили убийства. Така ще излезе и по-евтино.
- Основателни ли са другите поправки в НК?
- Престъпления като трафик на хора при социализма нямаше. Някой да изнесе проститутки от България, това беше невъзможно при тогавашния граничен режим. В стария закон го има това престъпление, но то беше като добавка, не беше достатъчно развито. Докато тук е в отделен раздел, със специални текстове, изваден е от общите посегателства върху личността. По един много категоричен начин е заявено, че това престъпление вече е недопустимо. Много добре са разработени престъпленията, които се определят като тероризъм. Особено е важно, че помагачеството и подбудителството към такива престъпления са развити в отделни правни норми, което не съществуваше в досегашния Наказателен кодекс.
-Има ли поправка, с която не сте съгласен?
- В края на 90-те години възникна проблем при прилагане на разпоредбата, уреждаща извършено престъпление при условията на крайна необходимост. Беше прието едно изменение на този текст от НК, който включи защитените от тази разпоредба места - жилището, вилния имот и стопанските обекти. В последствие Конституционният съд реши, че вилният имот и стопанската сграда трябва да отпаднат от защитата на разпоредбата. Самото понятие жилище остана спорно в различни казуси и поради това сега в допълнителната разпоредба на новия Наказателен кодекс изрично е дадено легално определение на понятието жилище. Съгласно съдържанието на тази разпоредба за жилище се счита само помещението, което се ползва за живеене, като са включени и прилежащите помещения. Обаче офисът например не е защитен от тази разпоредба, защото той не е помещение за живеене, което според мен е недостатък на предложената уредба.
Ще бъдат ли защитени хората на село, които отглеждат животни?
- Стопанските обекти не са защитени, те не са прилежащи помещения към жилището. Малко са възможностите на собственика да се защити срещу набезите на една група от 3-4 души. Той не може да влезе в ръкопашна схватка с тях. Единственият ефективен начин да се защити, това е с някакво огнестрелно оръжие.
-В момента е много актуална темата за незаконното подслушване. Трябва ли да се намали използването на СРС-та?
- От моя гледна точка властите, които сега използват специални разузнавателни средства, за да се различават от предишните започват да ги използват по-рядко. Бих бил по-доволен, ако ги използват по-рядко, защото по-внимателно са преценили кога да ги прилагат и кога не. Добрата оперативна работа не може да се върши без специални разузнавателни средства, включително слушането на телефони, та ако ще това да се прави и без разрешение. Аз считам, че едва ли ще пострадат интересите на някой човек, ако случайно се закачи в разговор, когато става въпрос за много спешна оперативна работа. Няма как да се събира информация по друг начин. Мисля, че по целия свят се прави това и продължава да се прави. Нали не смятате, че специалните служби на САЩ, на Англия и в Европа са се отказали от такъв вид подслушване?! В края на краищата, ако не друго, то това е в интерес на националната сигурност. Ако е получен сигнал за подготовката на терористичен акт и трябва да се действа бързо, чакането на разрешението от съдия или на министъра ще бъде фатално. Въпросът е такива действия да не стигат до широката публика и да не се подслушват лица по политически и по икономически причини.
- Ще бъде ли осъден Цветан Цветанов за неправомерно използване на СРС-та?
-При всяко едно правителство е имало злоупотреба с тях. По принцип зад СРС „подслушване на телефон” в някаква степен се крие оперативна безпомощност. Защото не можеш да замениш липсата на агентура в престъпния свят със СРС и по-специално с подслушване. Ефикасни са служители на МВР под прикиритие, но те много трудно се внедряват. Агентурата си остава най-ефикасното средство за събиране на информация и това го признаха най-големите разузнавателни служби след войната в Ирак например. И англичаните, и американците признаха, че липсата на агентура в Ирак ги е подвела да направят тази война, защото в крайна сметка не намериха никакви химически оръжия там.
По отношение на Цветанов няма никакви шансове да го осъдят по това дело за подслушването. Той е вътрешен министър и може да прецени кога да се прилага СРС, освен това знае каква е техническата натовареност на тогавашната служба занимаваща се с тази дейност. Би могло например да се каже: Тук имаме подкуп, но екипите са ангажирани по убийство да речем, имаме договорки с партньорски служби за проследяване на пратка кокаин и там трябва да е насочен ресурса на тази служба.
- Каква ще е съдбата на костинбродските бюлетини?
- Начинът, по който се разви дотук делото за костинбродските бюлетини, е един провал. След толкова много шум накрая обвиниха главния секретар на МС Росен Желязков. Няма как той да контролира някого колко бюлетини да отпечата. МС ще плати толкова, колкото е заявил и ще получи толкова колкото е поръчал. Как онова, което е отпечатано отгоре, ще се контролира от главният секретар?! Това е все едно аз да поръчам на военния завод 100 хиляди ловни патрона еди какъв си калибър, те обаче са направили 110 хиляди. Ако са решили тези допълнителни патрони да ги ползват за криминални цели, аз не мога да отговарям за това.
Случаят с костинбродските бюлетини е неуспех за прокуратурата. Ако от обвинението бяха абсолютно коректни към правото и фактите, трябваше да кажат, че няма престъпление. Ако някой го е извършил, трябваше да го установят. За да кажат, че собственикът или управителят на печатницата е виновен, трябва да се докаже, че го е направил с някаква престъпна цел. Не го доказаха. Ако беше доказано, че бюлетините се изпращат нерегламентирано накъде, тогава става въпрос за престъпление, но не и на главния секретар.
- Водихте делата на Маргините. Те приключиха ли?
- Абсолютно и окончателно. Освен това те нямат никакви претенции към държавата за обезщетение. И двамата имат по около година и половина в ареста. Това е едно много сериозно увреждане на здраве, на семейство, на бизнес.
- Защо са взели това решение?
- Това, което са ти причинили, няма как да ти се върне. Хората, които са ти причинили несгодите, няма да платят сметката. Това ще са други хора, това ще сме ние. А ние не сме виновни, че някои се е поддал на някакъв натиск, за да обвини в такива тежки престъпления едни хора, за които няма никакви доказателства.
- Миналата седмица таксиметровият шофьор Михаил Куртев, който уби двама души на автобусна спирка в столицата и рани десетки получи 9 години затвор.
- Наказанието, което е получил практически, е максимално възможното. Неговото престъпление е на границата на евентуален умисъл, тъй като кара пиян. Щом си пил, трябва да допускаш, че рефлексите ти не са същите като в трезво състояние - нито можеш да преценяваш спирачен път, нито скорост, нито възможността автомобилът да поднесе. Преди много години имаше случай с един пиян шофьор, който беше осъден на първа инстанция противно на закона, като за престъпление извършено при евентуален умисъл, а не по непредпазливост. На една спирка в Хасково беше убил 6 човека. Всички казваха, че наказанието е справедливо, но то всъщност не беше законно.
- Бил сте следовател. Каква според вас е ситуацията в Следствието?
- Правят се усилия Следствието да бъде реанимирано. Там има специалисти, чиято подготовка е струвала много време и пари на държавата. Самият законодател постави Следствието в изолация, като му определи ограничена компетентност. Остана, разбира се, неограничена възможността главният прокурор да възлага разследвания на Националната следствена служба. Според мен най-доброто решение е разширяване на компетентността на следователите от тази служба.
- С какви дела се занимавате в момента?
- Пред приключване е т. н. „Голям Октопод”. Предстои да се вземе решение дали ще прекратят или ще внесат делото в съда. Ако внесат обвинителен акт, моят клиент Пламен Стоянов ще бъде оправдан.
Другото дело е т. н. „Всичко коз”, което също е едно дело шумно обявено от Цветанов. То е пред дилемата дали прокуратурата ще внесе обвинителен акт или няма да успее да събере доказателства. Това трябва да се изясни до 2 месеца.
Делото срещу Феим Чаушев приключи. Той признава, че е сгрешил. Казва, че се е подвел и не е търсил за себе си облага. Подведен е, защото тези хора, на които е искал да помогне, отиват в полицията и дават съгласие да бъдат подслушвани телефоните им. После те водят с него манипулативни разговори със стремеж максимално да го злепоставят.
