Политическият проект на бившия президента Георги Първанов и заявките на новото формирование за активно включване в политическия живот предизвика първи трусове в изборните нагласи за европарламентарния вот на хората.
Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено в периода 18 - 22 януари сред 1050 пълнолетни българи. Според социолозите почти половината от подкрепата за листа на АБВ идва от БСП, останалата - от центристки и националистически формации, както и от негласуващи.
Кандидатска листа за евроизборите на проекта на предишния президент Георги Първанов АБВ, водена от евродепутата Ивайло Калфин, би събрала 7% подкрепа, ако гласуването е днес.
С появата на АБВ, БСП губи около 20% от избирателите, гласували за нея на парламентарните избори миналата година. Това са основно хора, разочаровани от поведението на партията след изборите, от зависимостта й от Атака, или персонално неодобряващи Сергей Станишев.
В 15-те на сто подкрепа, с която в момента се ползва БСП, тя запазва най-твърдия си електорат (53% от него са над 60г., 38% живеят в селата), но отстъпва част от периферията си - в средното поколение, служещите и в столицата, където критичността на левите избиратели към начина, по който БСП упражнява властта, е най-силна.
През януари ГЕРБ за първи път излиза от електоралния спад, който бележеше след преминаването си в опозиция и отбелязва 2% ръст - до 17.8%. Към този момент не може да се каже, дали това е устойчива тенденция, тъй като тя протича на фона на започналото разцепление в левицата, чийто развой остава неясен.
ГЕРБ си връща част от загубените избиратели в София и големите областни центрове, сред по-младите и средни възрастови групи. Подобряването на електоралните му позиции е придружено от ръст в рейтинга на кмета Фандъкова (в столицата е съсредоточен един от най-големите електорати на ГЕРБ) и лидера Борисов.
При ДПС промяна няма (6.2%). Лидерът Лютви Местан губи обществена подкрепа, което се отразява на отношението към управляващите и парламента, но не и на вота за партията.
Известен спад има при Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избирателите заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат - 5.2%.
Много близки позиции до тези от парламентарните избори регистрира НФСБ на Валери Симеонов (3.1%), въпреки ориентацията на част от избирателите му към АБВ. Националистите компенсират частично с приток на бивши симпатизанти на Атака, но все още остават под бариерата за евродепутат.
„България без цензура" на Николай Бареков стартира с 2.6% подкрепа. Една десета (2.5%) под нея е потенциалният вот за Атака.
Така, появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите. Ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутата, БСП - 5, ДПС, което разполага с по-голям твърд електорат - 3, АБВ - 2 и Реформаторският блок - 1.
Отношението към правителството и основните държавни институции се запазва на нивата от месец декември - 21% доверие към кабинета, 10% - към парламента.
Лек ръст в личните си рейтинги отбелязват премиерът Пламен Орешарски и лидерът на ГЕРБ Бпйко Борисов. В институционален план относително най-силно нараства одобрението за главния прокурор Сотир Цацаров (от 22% на 29%), който събира позитиви след реакциите на прокуратурата по случая Сидеров и Борис Миланов (Петното).
