Една съвременна приказка за това кой развъди пираните в Габровския язовир. Кой знае, след време може да я дадат за преразказ на непознат текст на седмокласниците, които кандидатстват за елитните гимназии.
Имало наскоро в едно сегашно време една дядо и един баба (или обратното). Дядото бил пенсиониран (съкратен) селски даскал, а бабата - пенсионирана (съкратена) ПиАр-ка на селския кмет, който умрял от старост и освободил поста за друга партия. Притиснати от немотията, единият дядо и едната баба се заселили в колибка до малък габровски язовир и започнали да се прехранват с лов (на къртици) и риболов (на таранки).
Бабата бил чудовище, дядото била душица. Когато старецът се връщал без риба, гадното женище му прилагало рибарско садо-мазо. Слагала го в една голяма тенджера и го варяла, докато овкуси чорбата и я докара до кулинарна готовност за консумация.
Така си минавали ден подир нощ и обратно, когато веднъж дядото, както си бил за риба на язовирчето, му се наложило да нагази във водата, за да си дезинфекцира мазолите. В момента, в който жабите побягнали панически, рибарят усетил пронизваща болка в левия глезен, излетял на сушата и що да види - голяма златна зъбата пираня му хрускала лакомо вмирисания ахилес.
Дядото заревал от болка и го ударил на молба:
- Моля ти се, златна пираньо, пусни ме и ще ти изпълня три желания плюс още едно бонус... евентуално!
И чудото станало. Пиранята пуснала крака на дядото и заговорила с човешки глас на чист български език с лек амазонски акцент:
- Добре! - казала хищната риба. - И без това имам нужда от една камара ъпгрейди! Имаме ли сделка... или НЕ?
- Имаме! - казал облещеният старец и захапал фас от цигара „Мелник", забутан в кутията с кукичките.
- Първо искам чисто нов аквариум с климатик на Златни пясъци, че като се изтърколи лятото, направо ще съм за консерва при първия студ. Ама аквариумът да е луксозен и огромен, като при стария ми собственик!
Дядото мълчал и слушал. Пиранята продължила:
- След това искам фитнес-инструктор, който да ме извае от златна пираня в диамантена. Както стария ми собственик ме превърна от обикновена пираня в златна след серия от зловещо изтощителни тренировки.
Рибарят допушил „мелнишкия" фас. Почесал се по зарунтавелия врат и продължил да слуша златната пираня. А тя нареждала:
- Искам и зъби, ама хубави, здрави и големи, като на професор Юлиян Вучков, че моите се амортизираха и потрошиха от ужасната ви еко система. Ех, как се грижеше за зъбите ми моят предишен собственик! От неговата вълшебна паста за зъби придобих захапка за ядене на закалена ламарина с гарнитура от шарнирни болтове...
Тук дядото вече започнал да цъка с език, а рибата-хищник не спирала:
- Станаха вече три желания, а договорката за бонуса не си забравил, нали? (Старецът кимнал отчаяно.) Ами, за бонуса... искам мощен PR екип и тотална медийна известност с гостувания в праймтайма на всички ефирни телевизии и то по два пъти, преди и след рекламите. Желателно е да надмина по публични изяви дори предишния си собственик!
В този момент се случило нещо шокиращо и неочаквано за самозабравилата се златна пираня. От близките тръстики с боен нинджа вик се изстреляла бабата и стоварила тежкия си стоманен тиган върху нищо неподозиращата зъбата риба.
След няколко секунди дядото се окопитил, надвесил се леко нахилен над размазаното тяло на агонизиращата златна пираня и попитал:
- И все пак, ще ми кажеш ли името на бившия си собственик, преди да издъхнеш?
Хищната риба се изцъклила, събрала сетни сили и с финалния удар на сърцето си промълвила:
- Бойко Борисов!
Автор: VaGro
