Намаляването на демонстрациите не отменя готовността за протест. Ако парламентарните избори са днес, БСП би получила 21.6% от гласовете, или с около процент по-малко, отколкото през декември. За ГЕРБ биха гласували 18.1% от българите, за ДПС - 5.8 на сто, а за партии от Реформаторския блок - 4.5%.
Tова показва януарското издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Ежемесечното независимо проучване на общественото мнение е проведено между 9 и 16 януари чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна, посочват от социологическата агенция.
Според социолозите НФСБ би получила 2.1 на сто от гласовете, а "Атака" - 1.5%. За партия на Николай Бареков биха гласували 2.5%, а над 40 на сто от анкетираните заявяват, че въобще не биха отишли до урните.
Според "Галъп интернешънъл" очакванията са на европейските избори през май да гласуват около 2.5 млн. души, което поставя бариерата за влизане в европарламента на около 150 хил. гласа. С уточнението, че е рано за прогнози за евровота, социолозите отчитат, че ГЕРБ и БСП влизат в предизборната битка с равни сили.
Възможностите на ДПС са добри, а изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и "България без цензура". НФСБ има своите шансове, а от днешна гледна точка за "Атака" ще е трудно да има евродепутат, пише в прессъобщението на "Галъп".
Проучването е направено преди Георги Първанов да обяви, че ще прави самостоятелна листа за вота през май с движението си АБВ. В данните от излязлото днес изследване на "Алфа Рисърч" листата на Първанов получава гласовете на 7% от анкетираните.
Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима, казват социолозите от "Галъп". Според тях резултатите на Реформаторския блок ще зависят от това каква част от подкрепата за партиите поотделно ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция. Привържениците на реформаторите са разделени и от отношението им към ГЕРБ.
Седмиците на скандали около "Атака" - преди и след Нова година - може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров, но засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията. Към това се добавя и известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации. Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за "Атака" на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента, припомнят социолозите.
На фона на евентуална низходяща тенденция при "Атака" сред формациите в националистическата ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на НФСБ. Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ, пише в съобщението на "Галъп".
Близо 40 процента от анкетираните смятат, че протестите трябва да продължат, а също толкова са на обратното мнение. Една пета от запитаните вярват, че ако протестите продължат, те ще успеят да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори. Петдесет на сто обаче са скептични по отношение на успеха на протестите.
