Синдикатите подкрепиха необходимостта от по-голяма защита на работниците, работодателите обаче припомниха, че и в момента получаването на пълния размер на заплатата е гарантираното, а забавените плащания се обезщетяват с лихва.
Партньорите от Националния съвет за тристранно сътрудничество обсъдиха предложението на депутата от „Атака" Магдалена Ташева работодателят да е задължен да изплаща цялата заплата на работниците си в срок, а не само 60%.
Аргументът на Ташева е, че в момента останалата част от заплатите на работниците се бавят дълго време, а дори и при проверка на Инспекцията по труда, няма механизъм за принуждаване на работодателя да изплати цялото задължение към работниците си.
Осигуряването на поръчки е задължение на работодателя и липсата им не трябва да е повод за забавяне на заплати, смята депутатът от "Атака" Магдалена Ташева.
"Когато работникът или служителят предостави своята работна сила на работодателя, а той от своя страна не му изплати дължимото трудово възнаграждение, е налице незаконно или необосновано несправедливо разместване на блага, при което принципът на собственост се нарушава. Работодателят е собственик на капитала и средствата за производство, но работникът или служителят е собственик единствено на своята работна сила", обоснова се депутатката.
От КНСБ подкрепиха предложението и дори поискаха промени и в други закони. Чавдар Христов от синдиката изложи позицията, че трябва да се опрости процедурата по събиране на вземанията, освен тогава когато работодателят е неплатежоспособен и трябва да се търси съдебно производство.
Очаквано работодателите бяха против промените и припомниха, че и сега вземанията на работниците са гарантирани.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал обясни, че наистина съществува проблем, но по думите му в страната има над 350 000 действащи предприятия, като нищожна част от тях - под процент, имат затруднения, довели до големи забавяния в изплащането на възнаграждения, а умисъл в това има само в отделни случаи.
Той обясни, че причините могат да бъдат неплащане от клиент, включително от държавата, която преди четири години дължеше над 2 млрд. лв. на бизнеса, както и неплащане на клиент от чужбина например поради допуснат от работниците брак.
